Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Вероятно бихме могли да направим нещо — продължи Шейла.
— Трябва да обмислим възможностите — каза Ямейн, който човъркаше едно повредено компи. — Току-виж открием и съюзници.
Скитниците използваха измъкнатите от разрушените кораби на ЗВС бойни компита за прекалено тежки или опасни дейности в промишлените цехове. Като кибернетичен специалист, Ямейн беше един от малцината, квалифицирани да се занимават с поддръжката на бойните компита на Оскивъл и се възползваше от възможността да проучи как са препрограмирани усилените компита.
Фицпатрик му помогна да изпробват една от предназначените за бойни действия машини. Компито беше пострадало от незначителна катастрофа сред скалните корабостроителници, но драскотините и уврежданията бяха само повърхностни.
— Чергарите са успели да изтрият незащитеното военно програмиране, но тяхната нововъдена памет прониква в дълбинните им структури — обясни Ямейн. — Бойните компита са проектирани по кликиски инструкционни модули. Изглежда, имат дълбоко вградена защита, която не може да бъде изтрита със стандартните технологии. Всичко това е някъде тук вътре. Остава да успея да открия начин да активирам дълбинните програми. Тогава нещата доста ще се променят.
Фицпатрик се наведе и се направи, че работи, понеже забеляза, че един от скитниците ги наблюдава. После попита шепнешком:
— Какво искаш да кажеш?
— Успеем ли да включим дълбинното програмиране, ще разполагаме с армия от стотина бойни компита.
Бил Стана дойде при тях с един тежък сандък — понеже беше най-силен, го бяха назначили за носач. Стана беше изкарал основно обучение, знаеше как да борави с въоръжението и да управлява стандартни кораби, но беше най-обикновен мускулест мърморко, от когото никога нямаше да се получи блестящ тактик.
— Иска ми се да ме пратят да помагам в проучването на изоставения от хидрогите кораб — продължи да шепне Фицпатрик. — Представяш си как би искал да го докопа генерал Ланиан, нали?
— Ако онзи побъркан учен скитник не повреди всички ценни доказателства преди това. Направо ми прилошава… — отговори Шейла, докато се навеждаше да помогне на Стана.
— Само да мога да се измъкна навън, ще задигна един чергарски кораб и ще отлетя — изсумтя широкоплещестият войник.
Фицпатрик тръсна глава.
— Не става, Бил. Нали чу Келъм? Тези кораби не са пригодени за междузвездни полети. Всичките са за транспорт в границите на системата.
— Това не значи, че не мога да опитам.
Шейла го сръга с лакът.
— Ще ти отнеме хиляда години, за да стигнеш някъде, Бил.
— Кой ти каза? Ами ако взема корабчето и цъфна на кометния облак? Чергарите имат там съоръжение за производство на екти, така че непременно има и междузвездни кораби. Иначе как ще пренасят космическото си гориво?
Ямейн се изкикоти.
— Тук си прав.
— Та значи стигна ли там, ще задигна един от скоростните им товарни влекачи и повече нищо не ми трябва.
— Все пак има доста несигурни неща — намеси се Фицпатрик. — Не бих те съветвал…
— Защо да не опитам, ако ми се удаде възможност? — настоя широкоплещестият войник.
Шейла погледна намръщено Фицпатрик и измърмори:
— Да не предпочиташ да останеш тук, Фиц? Да се задомиш с някоя красива скитничка и да си създадеш собствен клан? Започваш да ме учудваш.
Фицпатрик се засегна. Още повече го ядоса това, че при подмятането на Шейла в съзнанието му изникна образът на Зет.
— Стига глупости! — изсумтя той. — Искам да избягам не по-малко от вас, но не бива да допускаме глупави грешки. Това ще е истинско самоубийство. Трябва да уцелим точния момент.
— Прекалено много разсъждаваш, Фиц — отсече Стана.
След пет дни неочакваната възможност се появи.
Една гравитационна ферма се скъса при сблъсък с тегления от един влекач към топилните скален отломък. Неуправляемата маса отскочи от автоматичното рудообработващо устройство и причини сериозни щети на една административна конструкция. Външната скална облицовка спаси повечето от хората, които се намираха вътре, но алармените системи се включиха. Входните люкове блокираха и затвориха като в капан малка група скитници, между които се оказа и Зет Келъм.
Сирените ревнаха. Благодарение на дълговечната си традиция да живеят на косъм от опасността, скитниците владееха подробни и добре отрепетирани действия при извънредни ситуации и всички се отзоваваха като един, когато се налагаше. Пристигаха кораби от близки орбити, инженерите зарязваха обичайните си задължения, загребвачи и всевъзможни други машини се втурваха към мястото на инцидента. За кратко настъпваше пълен хаос.