Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Бил Стана, който работеше до Фицпатрик, вдигна рязко глава и възкликна:
— Сега е моментът. Няма да го пропусна… Покрий ме, Фиц. Вече си избрах корабчето.
На астероида беше кацнал малък едноместен изследователски кораб, чието предназначение беше да кръстосва из пръстените и да открива концентрирани рудни находища. Стана знаеше, че ще може да го управлява.
Сирените продължаваха да бучат и наоколо почти не се виждаха скитници. Бойните компита не спираха да изпълняват задълженията си. Стана се втурна към едно аварийно шкафче, грабна един костюм и го нахлузи светкавично като новобранец при обявена в ЗВС тревога.
Въпреки опасенията си Фицпатрик не се опита да го спре. Ако Стана успееше да се измъкне, щеше да изпрати сигнал до ЗВС и по някакъв начин да докара помощ. Тогава всички щяха да се измъкнат.
— Просто ме прикрий, докато излетя, Фиц.
Фицпатрик го тупна по гърба.
— Успех, Бил.
Стана тръгна към херметическата камера, а Фицпатрик се огледа. Екраните щяха да отчетат активирането на камерата, но надзирателите вероятно щяха да си помислят, че е някой от спасителния екип.
Външната врата на камерата се плъзна и Стана изскочи от нея като снаряд. Фицпатрик го видя как стига до кацналото изследователско корабче и почва да се изкачва към люка.
В работното помещение трима скитници се спогледаха с недоумение, сякаш бяха усетили, че нещо не е наред. Единият се приближи до вградения в стената екран и погледна към малкото корабче. Всеки момент щяха да забележат Стана…
Осъзнал, че трябва да предприеме нещо, Фицпатрик се втурна към аларменото устройство и включи противопожарния сигнал. Тъй като въздухът на херметизирания астероид беше рециклиран и просмукан с остатъчни изпарения от гориво, всеки пожар беше фатално опасен. За да си осигури алиби, Фицпатрик счупи близкото противопожарно табло, грабна един пожарогасител и обля с пяна няколко струпани в ъгъла сандъци.
Щом скитниците дотичаха, той ги погледна с престорен ужас и викна:
— Видях пушек, но го изгасих!
И посочи пяната по пода.
Тримата скитници го изгледаха подозрително.
— Вече имаме една авария, с която трябва да се оправяме. Внимавай.
И тръгнаха обратно към станциите си.
Фицпатрик хвърли едно око към вградения екран и зърна отдалечаващото се изследователско корабче, едно от многото в суматохата. Скри нервната си, но доволна усмивчица и продължи работата си.
Изминаха цели четири дни, преди скитниците да забележат липсата на малкия кораб.
99.
Тасия Тамблин
ЗВС щяха да се пръснат от гордост, че са нанесли „решителен удар“ срещу „неуловимите“ скитници на Ураганово депо. Разкъсвана между лоялността си като военнослужещ и произхода си, Тасия се чувстваше отвратително.
Докато наблюдаваше победоносното изявление на ЗВС, напомнящо й поведението на маймуна, която се блъска в гърдите, тя гледаше и слушаше като онемяла подсвиркванията и възторжените възгласи. Без да промълви нито дума на колегите си, се прибра в квартирата си. Направо й се гадеше. Стовари се върху леглото си под приглушеното осветление, стисна с все сила очи и се опита да превъзмогне тревогата, гнева и безпомощността, които я бяха обзели. ЕА стоеше безмълвно в ъгъла.
След като беше претърпяла абсолютно поражение от хидрогите, Голямата гъска беше решила да пренасочи военната си мощ срещу противник, който смяташе, че ще победи лесно. ЗВС бяха тръгнали брутално срещу клановете, а сега празнуваха, сякаш унищожаването на една невъоръжена и нищо не подозираща скитническа станция беше доказателство за военна доблест.
Тасия най-после разбра очевидната причина защо я бяха преназначили и й бяха отнели мантата. ЗВС бяха планирали от дълго време набега срещу Ураганово депо и явно не й се доверяваха.
Тасия отправи официално възражение към адмирал Уилис и когато тя я прие, почна направо:
— Какво съм направила, за да поставяте под въпрос годността ми да служа, адмирале? — Разбира се, че знаеше истинския отговор, но се опитваше да сдържи гнева си. — Отлично познавате оценките ми от обучението в ЗВС. Аз съм един от най-добрите ви пилоти. Именно вие ме назначихте за платком на буреносна оръжейна платформа, а след това ме повишихте и ми дадохте манта. Дори ми възложихте да разгърна кликиски факел на Пторо.
— Абсолютно съм наясно с впечатляващото ти досие, командир Тамблин.
— Тогава защо ми отнехте командването?
— Не се прави на глупава поне пред мен. — Адмиралът сплете възлестите си пръсти и я погледна с една от патентованите си майчински усмивки. — Ти си член на скитнически клан, а председателят Венцеслас обяви скитниците за неприятели поради отказа им да ни доставят жизнено необходими суровини във военно време. Знаех си, че няма да останеш доволна от това, но направих възможно най-добрия избор предвид възникналата ситуация.