Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
„Ти си спомни истината за ка, защото тази жена показа храброст, на която никой от нас не е способен“ — помисли си.
— Роланд, ще ходя ли в „Рокинг Б“ тази вечер? — попита Джейк.
Роланд се замисли, вдигна рамене:
— Ти искаш ли?
— Да, но този път, нека взема пистолета. — Джейк се изчерви; беше се събудил с тази мисъл, сякаш богът на сънищата, когото Роланд наричаше Ние, му я беше донесъл през нощта. — Ще го сложа на дъното на торбата си и ще го увия в резервната си риза. Никой няма да разбере, че го нося. — Замълча, после добави: — Нямам намерение да се фукам с него пред Бени, ако това си мислиш.
Подобно нещо никога не би хрумнало на Роланд. Какво обаче бе намислил Джейк? Зададе му този въпрос и момчето отговори, сякаш добре бе планирало развоя на този разговор:
— Като дин ли ме питаш?
Роланд понечи да отвърне „да“, но видя колко внимателно го наблюдават Еди и Сузана и размисли. Имаше разлика между пазенето на тайни (както тази за бременността на Сузана) и действията по предчувствие. Сега трябваше да даде малко повече свобода на Джейк. Това не беше същото момче, което бе попаднало в Средния свят треперещо, уплашено до смърт и полуголо.
— Не като дин — отвърна той. — Колкото до оръжието, можеш да го взимаш, където и когато си поискаш. Нали ти го донесе в тета?
— Откраднах го — прошепна Джейк с поглед, сведен към земята.
— Взел си го, за да се спасиш — намеси се Сузана. — Има голяма разлика. Слушай, сладурче, нали не възнамеряваш да застреляш някого?
— Не, не възнамерявам.
— Внимавай. Не знам какво си намислил, но внимавай.
— И каквото и да е, гледай да го разрешиш до една седмица — заръча Еди.
Джейк кимна. Обърна се към Роланд:
— Кога мислиш да свикаш градското събрание?
— Според робота до идването на Вълците има десет дни. Значи… — Роланд направи кратка сметка. — Нека събранието да е след шест. Приемаш ли?
Джейк отново кимна.
— Сигурен ли си, че не искаш да ни кажеш какво си намислил?
— Не, освен, ако не ме попиташ като дин. Може само да си въобразявам, Роланд. Наистина.
Роланд кимна неуверено и се зае да свива нова цигара. Този пресен тютюн беше чудесен.
— Има ли още нещо? Защото, ако няма…
— Има — каза Еди.
— Какво?
— Трябва да отида в Ню Йорк — обяви младежът небрежно, сякаш предлагаше да отскочи до магазина в града, но очите му играеха възбудено. — Този път трябва да отида наистина. Това означава да използваме сферата по-директно. Черната тринайсетица. Надявам се, че знаеш как се използва, Роланд.
— Защо ще ходиш в Ню Йорк? Този път питам като дан!
— Ще ти кажа. Защото времето наистина лети. И защото Вълците от Кала не са единственият ни проблем.
— Искаш да видиш коя дата е там — досети се Джейк. — Така ли?
— Да. От последния ни тодаш знаем, че в онази версия на Ню Йорк, през 1977 година, времето тече по-бързо. Помните ли вестника, който намерих?
— Втори юни — измърмори Сузана.
— Точно така. Освен това сме почти сигурни, че в онзи свят не можем да се връщаме във времето, защото всеки път, когато отидем, е по-късна дата. Прав ли съм?
Джейк кимна:
— Да, защото онзи свят не е като останалите… освен може би, ако при онзи тодаш не сме се почувствали така заради Черната тринайсетица.
— Не мисля. Онази малка отсечка на Второ Авеню между парцела и Шейсета улица е много важна. Мисля, че е портал. Голям портал.
Джейк Чеймбърс изглеждаше все по-възбуден:
— Не чак до Шейсета. Не толкова голяма отсечка. Второ Авеню между Четирийсет и шеста и Четирийсет и четвърта, така мисля аз. В деня, когато напуснах „Пайпър“, почувствах, че нещо се промени, когато стигнах Четирийсет и четвърта улица. Важни са само онези шест преки. Отсечката с музикалния магазин, „Пуф-паф“ и „Ресторант за мисълта“. И празният парцел, разбира се. Това е другият край. Той… не знам…
— Там сякаш попадаш в друг свят — добави Еди. — В някакъв ключов свят. Затова мисля, че времето там винаги тече малко…
Роланд вдигна ръка:
— Млъкнете.
Еди замълча; взря се в него с очакване, по устните му плъзна лека усмивка. Роланд не се усмихна. Вече не беше толкова безгрижен. Твърде много неща имаха за вършене, по дяволите. И твърде малко време.
— Искаш да видиш колко дни остават до дата, на която изтича договорът, така ли?
— Да.
— Не се налага да ходиш лично. В тодаш също ще ти свърши работа.
— Тодаш е добре за проверка на дата, но има и още нещо. Много глупаво се отнесохме с този празен парцел, момчета. Наистина глупаво.