Вълците от Кала

— Ти щеше ли да си свиваш сам цигарите, ако можеше да си купиш готови? Не, може би сравнението не е подходящо, но все пак чинията е хубаво оръжие. Когато Вълците се появят, се надявам, че ще мога да хвърля двайсетина. И да взема доста жертви.

— Ще ти стигнат ли чиниите? — попита Еди.

— О, да. Няма много от луксозните — като онази, която ти е показала сай Айзенхарт, Роланд, — но учебните са стотици. Росалита и Сейъри Адамс вече ги преглеждат и отделят онези, които не летят добре. — Тя замълча, след това прошепна: — Видях ги, Роланд, и макар че Сейъри е храбра като лъв и е готова да се изправи срещу торнадо…

— Не я бива, а? — попита Еди.

— Не съвсем. Добра е, но не като останалите. И не е толкова надъхана.

— Може да и измисля друго занимание — съгласи се Роланд.

— Добре ще е, сладурче.

— При охраната на децата, може би. Вдругиден ще ги видим как хвърлят. Едно малко състезание ще повдигне духа им. В пет часа, Сузана, известно ли им е?

— Да. Повечето жители на Кала ще се появят, ако им разрешим.

Това беше обезкуражаващо…, но можеше да се очаква.

„Твърде дълго не съм бил сред хора — помисли си Стрелеца. — Забравил съм някои неща.“

— Ще бъдем само ние и жените — отсече.

— Ако гражданите видят, че жените им са добри в хвърлянето, много от тях може да застанат на наша страна.

Роланд поклати глава. Не искаше никой да знае колко са добри жените им в хвърлянето, това бе може би най-важното. Градът обаче знаеше, че хвърлят… и това може би не беше чак толкова лошо.

— Колко са способни, Сузана? Кажи ми.

Тя се замисли и отговори:

— Истински убийци.

— Можеш ли да ги научиш на двойното хвърляне?

Сузана се замисли. Всеки можеше да се научи на всичко, ако има достатъчно време. Оставаха само тринайсет дни, а когато Сестрите на Оризия (включително най-новият им член, Сузана от Ню Йорк) се срещнат у отец Калахан, за да покажат уменията си, щяха да имат само седмица и половина. Долното хвърляне и се удаваше лесно, като стрелбата, но останалите…

— Росалита ще го научи — отвърна накрая. — Маргарет Айзенхарт може би, но има опасност да се обърка в най-неподходящия момент. А Заля? Не. Тя винаги хвърля с дясната ръка, не може по две наведнъж. Малко е бавна, но мога да гарантирам, че всяка нейна чиния ще попада в целта.

— Да — намеси се Еди, — докато някой прехващач не я превърне във фонтан от кръв.

Сузана продължи, без да му обръща внимание:

— Заради нас може да пострадат, Роланд. Знаеш го.

Той кимна. Видяното го беше изпълнило с увереност, особено в светлината на казаното от Еди. Сега Сузана и Джейк също знаеха тайната на Дядото. А като стана дума за Джейк…

— Днес си много мълчалив — обърна се Роланд съм момчето. — Има ли нещо?

— Всичко е наред — отвърна Джейк.

Гледаше Анди. Мислеше си как роботът бе люлял бебето. Ако Тян, Заля и другите им деца загинеха и Анди трябваше да се грижи за Арон, момченцето щеше да умре след по-малко от шест месеца. Да умре или да се превърне в най-халтавото хлапе във вселената. Анди щеше да го повива, Анди щеше да го храни винаги с най-полезните неща, Анди щеше да го кара да се оригва, когато трябва, и да му пее приспивни песнички. Всяка щеше да бъде изпята съвършено правилно и лишена дори от капка майчина нежност. Или бащина. Анди щеше винаги да си остане роботът-вестоносец, многофункционален. Бебето Арон щеше да расте по-добре, ако го отглеждат… вълци.