Другата Болейн

Ана едва вървеше под тежестта на официалните си одежди, на диамантите и накитите в косите й, по шлейфа на роклята й, по шията и ръцете й. Дворът беше изцяло на нейно разположение, но изпълняваше задълженията си без особено желание. Джордж ми каза, че кралят смята да я короняса на празника на света Троица30, който тази година се падаше през юни.

— В Лондон? — попитах аз.

— Това ще е коронация, която трябва да засенчи тази на Катерина. Така че трябва да бъде там.

Уилям Стафорд не се връщаше в кралския двор. Следейки интонацията на гласа си, веднъж, докато гледахме как кралят играеше на кегли, аз питах чичо дали е направил Уилям Стафорд началник на конюшнята си, защото много бих желала да имам нов ловен кон за идния сезон.

— О, не — каза той, разбрал лъжата още щом тя излезе от устата ми. — Той замина. Проведох кратък разговор с него след пребиваването ни в Кале. Повече няма да го видите.

Запазих изражението на лицето си напълно спокойно — не трепнах, нито ахнах. Аз принадлежах на кралския двор също като него, и можах да поема удара и да продължа напред.

— Във фермата си ли отиде? — попитах аз все едно, че не ме засягаше особено.

— Или е там, или е тръгнал на кръстоносни походи — каза чичо ми. — Добре, че се отървахме от него.

Аз се съсредоточих върху играта и когато Хенри направи добър удар, заръкоплясках шумно и извиках:

— Ура!

Някой ми предложи залог, но аз отказах да залагам срещу краля и долових усмивката му в отговор на това мое ласкателство. Изчаках, докато играта не свърши, и когато стана ясно, че Хенри няма да ме покани на разходка с него, се измъкнах от тълпата и отидох в стаята си.

Огънят беше изгаснал в мъничкото огнище. Стаята ми гледаше на запад и сутрин беше мрачна. Аз седнах на леглото си, покрих нозете си с някаква дреха и наметнах завивката на раменете си, но не успях да се стопля. Спомних си дните, които бяхме прекарали на плажа на Кале, мириса на морето и грапавия пясък под гърба и по дрехите ми, когато Уилям ме докосваше и целуваше. През онези нощи във Франция аз мечтаех за него и се събуждах сутрин прималяла от желание, с пясък в косите и по възглавницата. Дори сега устните ми още жадуваха за целувките му.

Бях сериозна, когато дадох обещанието си на Джордж. Бях си повторила много пъти, че съм преди всичко Болейн и Хауърд; ала сега, когато седях в мрачната си стая и се взирах в сивите плочи по покривите на града, и в тъмнеещите облаци, надвиснали над Уестминстърския дворец, изведнъж осъзнах, че Джордж не беше прав, че моето семейство не беше право, че аз не бях права — цял живот бяхме грешали. Аз не бях преди всичко Хауърд. Аз бях преди всичко жена, която беше способна да дарява чувства, която имаше невероятна нужда и голямо желание за обич. Аз не исках облагите, заради които Ана бе пожертвала младостта си. Не исках безплодния блясък на живота на Джордж. Исках топлото потно тяло на мъжа, комуто можех да вярвам и когото можех да обичам. Исках да му се отдам, но не за да получа нещо, а следвайки страстта си.