Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
Докато Жак се предаваше на горчивите си спомени, Дюмулен и Вакханалната царица направиха знак на околните. Те мълком се споразумяха и щом царицата стана, събаряйки бутилки и чаши, а Нини-Мулен затрака с кречеталото, всички се развикаха: „Кадрил! Кадрил!“
Щом чу радостните викове, избухнали като бомба, Жак се сепна, изгледа изненадано приятелите си, потърка челото си с ръка, сякаш искаше да пропъди тъжните мисли и извика:
— Прави сте. Да живее веселието!
За един миг здравите мускули повдигнаха масата и я преместиха в единия край на големия салон. Зрителите насядаха кой на стол, кой на кресло, кой на перваза и запяха, замествайки музиката, а Голчо, Вакханалната царица, Нини-Мулен и Роз-Помпон затанцуваха.
Дюмулен подаде кречеталото си на един от гостите и пак си сложи римския шлем с перата. В началото на гощавката беше свалил връхната си дреха и сега разкриваше целия блясък на облеклото си. Върху люспестата ризница носеше някакъв жакет, покрит с перушина, който много напомняше за одеянието на диваците. Коремът му беше голям, краката му — мършави, а около глезените му се мотаеха широки ботуши.
Малката Роз-Помпон беше накривила шапката си, държеше ръцете си в джобовете и с леко приведена гръд чупеше кръста си наляво и на дясно, танцувайки с Нини-Мулен. А той подскачаше пред нея, прегъваше левия крак, премяташе десния, повдигаше пръстите на краката си нагоре, влачеше петите си, с лявата ръка се пляскаше по тила, а дясната протягаше толкова бързо напред, сякаш искаше да хвърли прах в очите на зрителите.
Началото на танца беше сполучливо. Насред шумните ръкопляскания вратата ненадейно се отвори. Един от слугите на гостилницата потърси с очи Голчо и щом го зърна, се отправи към него и му зашушна нещо на ухото.
— Мен ли? — извика Жак и се разсмя. — Това е някаква грешка!
Слугата добави още няколко думи, лицето на Голчо се изопна от тревога и той отвърна на слугата:
— Добре, ще дойда — и тръгна към вратата.
— Какво има, Жак? — попита Вакханалната царица.
— Сега ще се върна. Нека някой ме смени, не спирай танца заради мен — каза Голчо и бързо тръгна.
— Сигурно е станало някое недоразумение — каза Дюмулен, — ей сега ще се върне.
— Да — отговори Вакханалната царица.
Танцът продължи.
Нини-Мулен държеше Роз-Помпон за дясната ръка, а тя държеше Вакханалната царица за лявата. В същия момент вратата пак се отвори и слугата, след който излезе Жак, се доближи свенливо до Цефиза и започна да шепне на ухото й. Вакханалната царица пребледня, изпищя, спусна се към вратата и излезе тичешком без да каже нищо. Приятелите й останаха слисани.
IV глава
Раздялата
Вакханалната царица последва слугата на гостилницата и слезе до входа на странноприемницата. Пред вратата беше спряла карета. В нея седеше Голчо и един от онези, които преди два часа бяха на площад „Шателие“. Щом Цефиза се появи, човекът излезе, извади часовника си и рече на Жак:
— Давам ви четвърт час. Нищо повече не мога да направя, храбрецо. След това ще потеглим. Не се опитвайте да бягате, защото ще пазим каретата от двете страни.
Цефиза се озова с един скок в каретата, седна до Жак и като забеляза бледността му, възкликна:
— Какво има? Защо си им?
— Арестуват ме за дълг — каза Жак тъжно.
— Теб?! — възмути се Цефиза.
— Онази полица, за която банкерът твърдеше, че е обикновена формалност, се оказа фалшива. Разбойник!
— Но ти имаш още пари при него. Нека ги прехвърли на твоя сметка.