Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Мисли ли? Да не е болен?
— И какво мисли?
— Може би за някоя анакреонска забранена поза?
— Да, мисля — поде важно Дюмулен. — Мисля за виното изобщо и в частност. Виното, за което божественият Босюет (той имаше навика да си спомня за него щом се напие), който беше сведущ по тези въпроси, е казал: „Във виното се крие смелост, сила, радост и умствено опиянение“, разбира се, когато човек има ум — добави Нини-Мулен.
— В такъв случай обожавам твоя Босюет — каза Роз-Помпон.
— А в частност, разсъждавам върху виното на сватбата в Кана. Чудя се червено ли беше, или бяло. И за да се сетя, опитвам ту червеното вино, ту бялото, ту двете заедно.
— И най-вече до дъното на бутилката? — каза Вакханалната царица.
— Правилно, Ваше величество. С много опити и проучвания най-сетне успях да открия, че ако виното в Кана е било червено…
— Не е било бяло — довърши решително Роз-Помпон.
— Ами ако стигнех до извода, че не е било нито бяло, нито червено? — попита Дюмулен.
— Тогава щеше да си пиян, драги мой — отвърна Голчо.
— Прав е съпругът на царицата. Винаги става така с онзи, който е прекалено жаден за знания. Както и да е, изучавайки този въпрос, на който съм посветил живота си, ще стигна до своето достопочтено поприще и ще придам на жаждата си те-о-ло-ги-чес-ки и ар-хе-о-ло-ги-чес-ки цвят.
Тези произнесени на срички думи предизвикаха бурен смях сред компанията.
— Археологически… — каза Роз-Помпон. — Какво е това? Има ли опашка? Да не е нещо, което плува?
— Оставете го — рече Вакханалната царица. — Това са думи на учен човек и приличат на турнюри под рокля от кринолин. Вятър и мъгла и толкоз. Налейте, Нини-Мулен! Шампанско, Роз-Помпон. Пия за здравето на твоя Филемон, дано се върне жив и здрав!
— По-добре да пием за способностите му, с които се надява да измъкне пари от близките си за заговезни — каза Роз-Помпон. — Мисля, че планът му е добър.
— Нека ви целуна по челото, скъпа Роз-Помпон, ако вие сте измислила този план! — извика Нини-Мулен.
— А какво ще каже мъжът ми?
— Мога да ви успокоя, че свети Павел, чуваш ли, свети Павел апостолът…
— И какво свети Павел апостолът?
— Свети Павел е казал ясно, че женените мъже трябва да живеят така, сякаш не са женени.
— Че какво ме интересува. Това се отнася за Филемон.
— Да — продължи Нини-Мулен. — Но божественият Босюет цитира свети Павел и добавя: „Следователно и омъжените жени трябва да живеят така, сякаш нямат мъже“. Затова и аз мога да ви прегърна, Роз-Помпон, още повече, че Филемон не ви е мъж.
— Не твърдя обратното, но вие сте много грозен.
— Имате право. Тогава пия за плана на Филемон. Пожелавам му да пипне повечко пари.
— Тогава да пием всички — каза Роз-Помпон, — за онова, без което животът на студентите е невъзможен.
Компанията посрещна тази наздравица с единодушни възгласи на одобрение.
— С позволението на нейно величество и на придворните й — рече Дюмулен, — предлагам наздравица за успеха на едно дело, което много ме интересува и което по нещо прилича на работата на Филемон. Смятам, че тази наздравица ми прави чест.
— За какво става дума?
— Наздраве за моята женитба! — каза Дюмулен и стана прав.
Тези думи предизвикаха ужасна врява, смехове и тропане с крака. Нини-Мулен викаше, тропаше и се смееше повече от другите, раззинал голямата си уста, и подсилваше оглушителния шум с тракането на кречеталото.
Когато крясъците поутихнаха, Вакханалната царица стана права и каза:
— За здравето на бъдещата госпожа Нини-Мулен.
— О, царице, благородството ви ме трогва до дъното на душата и аз ще си позволя да изтръгна от дълбините на сърцето си името на бъдещата ми съпруга — Онори-Мондест-Месалин-Анжел-Света Гълъбица…
— Браво! Браво!
— Тя е на шестдесет години и приходите й са повече от космите по белите й мустаци и бръчките на лицето й. Толкова е грамадна, че роклята й може да послужи за палатка на цялата наша почтена компания. Надявам се да ви представя бъдещата си съпруга на втория ден от заговезни, облечена като пастирка, която е изяла стадото си. Искаха да я посветят на вярата, но аз се надявам да я отвърна и да я въвлека във веселбите, за което тя ще ми бъде по-благодарна. Впрочем, трябва да ми помогнете да я приобщим към най-пиянските ни лудории.