Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
А сега ще разберем защо тя отиде в двореца на улица „Вавилонска“.
Гърбавото плахо позвъни на вратата. След малко дойде Флорин и й отвори. Сега прислужницата не беше облечена по изтънчения вкус на Адриана. Дрехите й бяха съвсем простички. Носеше дълга, тъмна рокля, под чиято широчина не се очертаваше стройната й снага. Черната й коса почти не се виждаше изпод малката, бяла, нахлупена шапчица, която я пребраждаше като калугерка. Но въпреки всичко красотата на бледото й лице не можеше да се скрие. Вече споменахме, че за престъпното минало на Флорин изцяло бяха отговорни Родин и г-н д’Егрини, на които тя служеше като шпионин при Адриана, въпреки доверието и добрината, с която я обграждаше госпожица Кардовил. Флорин не беше напълно развратена. Често изпитваше мъчителни, но безплодни угризения на съвестта заради безчестната си служба, задължена да изпълнява при своята господарка.
Щом видя и разпозна Гърбавото, тя толкова се изплаши от вида на младата шивачка, че се дръпна назад. И наистина, последният удар, който получи, като се лиши от работа, сред всички други трагични обстоятелства, я съкруши окончателно. По страните й още личаха следите от сълзи, лицето й несъзнателно изразяваше крайно отчаяние и изтощение, тя изглеждаше толкова слаба и измъчена, че Флорин бързо се спусна към нея, подхвана я и кротко й каза:
— Влезте, госпожице, влезте. Починете си малко, много сте бледа. Сигурно доста неща сте препатила и сте изморена.
Флорин отведе Гърбавото в малка стаичка с камина и застлан с губер под и я настани на едно копринено кресло близо до огъня. Жоржет и Ева бяха отпратени и засега единственият пазач на двореца бе Флорин. Когато Гърбавото седна, тя натъжено й каза:
— Госпожице, не искате ли да пийнете нещо? Чай от липов цвят например?
— Благодаря ви, госпожице — отвърна Гърбавото трогната. Тя беше толкова признателна и за най-малкия жест на благосклонност, пък и се изненада, че Флорин не страни от нея и не я презира заради мизерната й външност. — Имам нужда само от малко почивка, защото идвам отдалеч. И ако позволите…
— Почивайте си колкото искате. Откакто клетата ми господарка излезе, съм сама в двореца — Флорин въздъхна и се изчерви. — Затова изобщо не се притеснявайте, приближете се до огъня, моля ви. Седнете тук, ще ви бъде по-удобно. Боже мой, колко са мокри краката ви. Сложете ги на това столче!
Сърдечният прием на Флорин, хубавото й лице, приятните й обноски, които не приличаха на обноските на обикновена камериерка, направиха живо впечатление на Гърбавото, която макар да не беше от знатно потекло, изпитваше влечение към всичко изящно, фино и красиво. Макар младата шивачка да бе срамежлива и боязлива, добротата на Флорин я спечели и тя започна да се отнася с доверие към нея.
— Колко сте любезна, госпожице! — каза й тя разчувствувана. — Задължавате ме със загрижеността си.
— Уверявам ви, че това е най-малкото, което мога да направя за вас. Ще ми се да ви помогна и с друго. Имате толкова откровени и приятни очи.
— Ах, колко е хубаво да се постопли човек на силен огън! — рече Гърбавото чистосърдечно. Но се изплаши да не си помислят, че ще злоупотреби с гостоприемството и бързо добави: — Ще ви кажа защо дойдох тук, госпожице. Вчера ми казахте, че в този дворец са заловили един млад работник ковач, господин Агрикол Балдуин.
— Да, но тъкмо когато моята клета господарка се канеше да му помогне…
— Аз съм му почти като сестра — продължи Гърбавото и се изчерви. — Вчера вечерта той ми писа от затвора и ме помоли да кажа на баща му колкото се може по-скоро да дойде тук и да съобщи на госпожица Кардовил, че Агрикол има да й предаде нещо важно — на нея или на онзи, когото тя ще изпрати при него. Не смее да го напише в писмо, защото се бои, че писмата на затворниците се четат от управителя на затвора.