Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Ако е така, лодката трябва да е била доста големичка.
— Защо мислиш така?
Джейсън извади със замах няколко листа от раницата си.
— Тук вече се намесва въпросът с формата на капките. В нашия случай те наподобяват миниатюрни сълзи, а имаме и една-две много дребни частици от нишка, която според мен произхожда от килим. Така мога да възстановя цялата история. Боята е пръснала от четка по време на боядисването. Естеството й е такова, че тя се разпространява на миниатюрни капчици. Човекът, който е боядисвал, може изобщо да не е забелязал. Пръснала е като от пулверизатор — такова нещо се случва, ако човек боядисва някаква повърхност над главата си и се е изправил в цял ръст, може би дори на пръсти. А тъй като формата на капчиците е почти абсолютно еднаква, можем да заключим, че боядисването е ставало предимно над главата на този, който е вършил работата, и то четката е била през цялото време на едно и също разстояние от мокета, по който е пръснала боя. А това не би могло да се случи, ако ставаше дума за корпус на лодка. Дори ако предположим, че корпусът е бил обърнат с дъното нагоре, за да се боядиса вътрешността, това никога не би се случило в помещение, постлано с мокет, нали? А и капките биха били с различни размери, защото част от повърхността би била по-близо до боядисващия, а друга — по-далече.
Той помълча и огледа публиката си. Всички кимаха, увлечени от ентусиазма му.
— И какво остава да предположим? Ако става дума за някаква лодка или яхта, човекът вероятно е боядисвал покрива на кабината — вътрешната част, тоест тавана. Аз обаче си направих няколко експеримента с много подобна по показатели боя и установих, че за да се постигне този ефект, трябва да протегна ръката с четката много нависоко, а таваните в малките лодки са доста ниски. Затова казах, че ако изобщо става дума за лодка, би трябвало да говорим за голяма яхта.
— Ако става дума за лодка — повтори Лин. — А не може ли да е било нещо друго? Таванът на фургон или каравана?
— Не е изключено, но във фургон рядко може да се види килим, нали? А може да става дума за таван на барака, дори на гараж — защото боите, предназначени за фибростъкло, дават много добро покритие и върху азбест, а през седемдесетте са се срещали много повече азбестови плоскости, отколкото сега.
— Изводът е, че не сме напреднали кой знае колко с търсенето — каза обезкуражено Уиърд.
Разговорът тръгна едновременно в няколко посоки, но Алекс вече не слушаше. Мозъкът му работеше трескаво, той се опитваше да проследи някаква мисъл, събудена от една току-що произнесена фраза. Започваше да прави връзки, привидно напълно независими едно от друго събития се нареждаха сякаш от само себе си в логична последователност. В мига, в който прие за вероятно първото, немислимо предположение, всичко останало започна да добива нов смисъл. Въпросът беше какво да предприеме от тук нататък.
Внезапно забеляза, че е забравил изцяло къде се намира. Всички мълчаха и го гледаха с очакване, очевидно трябваше да отговори на някакъв въпрос, който изобщо не беше чул.
— Моля? — попита той. — Извинявайте, бях се отнесъл.
— Джейсън попита дали искаш да направи официален доклад за изследването — каза Лин. — За да можеш да го покажеш на Лоусън.
— Да, чудесна идея — отвърна Алекс. — Беше страхотен, Джейсън, наистина изключително постижение.
Докато Лин изпращаше Джейсън, Уиърд изгледа внимателно Алекс.
— Дошла ти е някаква идея, Гили — констатира той. — Познавам това изражение.
— Не, просто се мъчех да си спомня дали някой от редовните посетители в „Ламас“ имаше лодка. Там идваха един-двама рибари, помниш ли?
Алекс обърна гръб на Уиърд и се зае да реже хляб и да го слага в тостера.
— Сега, като го спомена… Знаеш ли, редно е да го припомним и на Лоусън — каза Уиърд.
— Така е. Когато се обади, му кажи и това.
— Защо аз да му кажа? Ти къде ще бъдеш?
— Трябва да прескоча за няколко часа до офиса. Съвсем занемарих работата си, а фирмата все пак не може да се управлява сама. Тази сутрин имам две срещи, които просто не мога да пропусна.
— Мислиш ли, че е разумно да пътуваш с колата сам?
— Нямам избор — отвърна Алекс. — Но не ми се вярва да съм изложен на особена опасност посред бял ден на шосето към Единбург. Освен това ще се прибера много преди мръкване.
— Няма да е зле — Лин тъкмо влизаше със сутрешните вестници. — Джаки излезе права, снимките им навсякъде са на първа страница.