Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Прекрасно — изфъфли Алекс. Лин отметна завивката, тръгна с полузатворени очи към кошчето, изпъшка и вдигна бебето.
— Добре тогава, ще бъда при вас след половин час.
— Знаеш ли адреса?
— Разбира се, нали съм идвал при Лин няколко пъти. До скоро — той затвори телефона и Алекс седна в леглото. Лин се беше върнала с бебето на ръце.
— Обади се Джейсън — каза Алекс. — Ще дойде всеки момент. Най-добре ще е да взема един душ. Не си ми казвала, че прелива до такава степен от енергия — той се наведе и целуна дъщеря си по главата, докато Лин я нагласяше да засуче.
— Понякога може да бъде изтощителен — съгласи се Лин. — Ще нахраня Давина, после ще си навлека халата и ще дойда при вас.
— Струва ми се невероятно, че вече има резултати.
— Той малко ми напомня на теб, какъвто беше през първите години, след като основа фирмата. Толкова много обича работата си, че му е все едно колко време отделя за нея, и му се иска да споделя с всеки това удоволствие.
Алекс, който посягаше към халата си, спря и се обърна.
— Наистина ли съм бил такъв? Цяло чудо е, че не си подала молба за развод.
Алекс откри в кухнята Уиърд, който изглеждаше ужасно. Единственият цвят, задържал се на лицето му, беше тъмномораво. Петната около очите му се бяха разлели като потекла боя. Той седеше в неудобна поза, стиснал с две ръце чашата си.
— Изглеждаш отвратително — каза Алекс.
— И се чувствам по същия начин — Уиърд отпи от кафето и направи гримаса. — Защо нямате някакво по-силно обезболяващо?
— Защото рядко се случва да ни бият — отвърна Алекс през рамо, докато отиваше да отвори входната врата. Джейсън връхлетя в стаята, все още под въздействие на естествената си жизнерадост, но веднага се закова на място при вида на Уиърд. Беше толкова стъписан, че Алекс едва не се разсмя.
— Да му се не види! Какво те е блъснало?
— Някакъв тип с бухалка — обясни накратко Алекс. — Онзи ден, когато ти обяснявахме, че въпросът е на живот и смърт, не се шегувахме — той наля кафе на Джейсън и добави: — Много съм впечатлен, не очаквах резултатите толкова скоро.
Джейсън сви рамене.
— Всъщност не се оказа толкова сложно. Направих микроспектрофотометричния анализ, за да установя точния цвят, после прекарах образците през газхроматографа, за да получа състава. Но не открих съответки в нашата база данни.
Алекс въздъхна.
— Е, в това няма нищо неочаквано.
Джейсън вдигна показалец.
— Не бързай, Алекс. Аз си имам своите контакти. Преди две години се запознах с един човек, който е най-големият световен капацитет по боите — работи за ФБР и предполагам, че никъде няма по-голяма от неговата база данни. Затова му пратих за проверка нашите резултати и — бинго! Открихме произхода.
Той разпери ръце, като че ли очакваше някой да изръкопляска.
Лин влезе навреме, за да чуе края на разказа му.
— Е, и какъв е произходът? — попита тя.
— Няма да ви досаждам с технически подробности. Боята е произведена в средата на седемдесетте години от една малка фабрика в Ню Джърси. Била е предназначена за покритие на фибростъкло и някои видове пластмасови изделия. Продуктът е бил насочен предимно към строители и собственици на лодки и яхти. Давал изключително яко покритие, което не се издрасквало лесно и не се белело дори при особено тежки климатични условия — той отвори раницата си и започна да рови из нея, докато най-сетне измъкна една разпечатка на цветова скала. Едно бледосиньо квадратче беше оградено с черен маркер.
— Боята е изглеждала така — поясни той и им подаде разпечатката, за да я огледат. — Добрата новина е, че ако сцената, на която се е разиграло действително престъплението, още съществува, при това качество на покритието боята вероятно още си е на мястото. Била е продавана най-вече по Източното крайбрежие на Щатите, но са имали и износ за Обединеното кралство и Карибския басейн. Компанията фалирала в края на осемдесетте, затова няма как да проверим движението на продуктите им тук.
— Значи ли това, че Роузи може да е била убита на някаква лодка? — попита Алекс.
Джейсън млясна с устни в израз на съмнение.