![Камерата [The Chamber-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/5/kamerata-the-chamber-bg-download.jpg)
Камерата [The Chamber-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Матуша Бенатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камерата [The Chamber-bg]». Краткое содержание книги:
Представителят на афроамериканците наближаваше трийсетте. Той просто каза на телефонистката на открита линия, че е чернокож жител на щата Мисисипи, твърд противник на идеите на Сам Кейхол и на Клана, въпреки това е против екзекуцията му.
— Правителството няма право да решава дали някой трябва да живее, или да умре — каза той. Не подкрепя смъртното наказание при никакви обстоятелства.
И така колелото се завъртя. Обажданията валяха едно след друго от всички части на щата, от различни хора с различна мотивация за спиране на екзекуцията. Студентите станаха изобретателни, пробваха най-различни акценти и предлагаха нови доводи. Понякога горещата линия даваше заето и тогава им беше забавно да мислят че са я блокирали. Поради ясната си дикция Гудман прие ролята на аутсайдер, на странстващ противник на смъртното наказание, който се появяваше от всевъзможни краища на страната със смайващо разнообразие от етнически имена и непознати местности. По едно време се уплаши, че Макалистър може да прояви подозрителност и да провери обажданията на откритата линия, но после реши, че телефонистките ще бъдат прекалено заети за това.
А те наистина имаха много работа. В друга част на града Джон Брайън Глас отложи лекциите си и заключи вратата на кабинета, за да прекара няколко приятни часа в телефонни обаждания под всякакви имена. Недалеч от него Хез Кери и един от адвокатите в екипа му също атакуваха откритата линия.
Адам изхвърча до Мемфис. Дарлийн бе в канцеларията му и напразно се опитваше да внесе ред в планината от хартия. Посочи към една купчина до компютъра.
— Решението за отхвърляне на молбата за преразглеждане на присъдата е най-отгоре, после решението на Върховния съд на Мисисипи. До него е петицията срещу законността на присъдата, която трябва да се подаде във Федералния съд. Всичко предадох по факса.
Адам свали сакото си и го захвърли на един стол. Погледна към редицата розови листчета с телефонни съобщения, залепени на етажерката.
— От кого са?
— Журналисти, писатели, мошеници, двама адвокати, които предлагат помощта си. Едното е от Гарнър Гудман в Джаксън. Каза, че проучването на пазара върви добре, да не звъните. Какво е това проучване?
— Не питай. От Пети областен нищо ли няма? — Адам пое дълбоко дъх и се отпусна в стола си.
— Нещо за обяд? — попита тя.
— Само сандвич, ако обичаш. Можеш ли да работиш утре и в неделя?
— Разбира се.
— Ще имам нужда от теб през целия уикенд, за да стоиш до телефона и до факса. Съжалявам.
— Няма нищо. Ще отида за сандвич.
Тя излезе и затвори вратата след себе си. Адам позвъни в апартамента на Лий, но никой не му отговори. Позвъни в Обърн Хауз, но и там никой не знаеше нищо за нея. Обади се на Фелпс Бут, който бе на заседание. Позвъни на Кармен в Бъркли и й каза да си купи билет за неделния полет до Мемфис.
Погледна бележките с телефонните съобщения и реши, че нито едно не заслужава отговор.
В един часа Мона Старк говори пред представителите на пресата, които обикаляха около канцеларията на губернатора в Капитолия. Тя каза, че след задълбочено обсъждане губернаторът е решил да проведе заседание за помилване в понеделник в десет сутринта, когато губернаторът ще изслуша доводите и молбата и ще вземе справедливо решение. Това бе огромна отговорност, обясни тя, да отсъдиш живот или смърт. Но Дейвид Макалистър ще направи това, което е справедливо и правилно.
41
Пакър влезе в килията в пет и трийсет в събота сутринта. Не си бе направил труда да носи белезниците. Сам го чакаше и те тихо тръгнаха през сектор А. Минаха през кухнята, където работниците бъркаха яйца и пържеха бекон. Сам никога не бе виждал кухнята и затова вървеше бавно, броеше стъпките си и измерваше разстоянието. Пакър отвори една врата и направи знак на Сам да побърза. Излязоха навън в мрака. Сам спря и погледна правоъгълната тухлена сграда отдясно, в която се намираше газовата камера. Пакър го дръпна за лакътя и се запътиха заедно към източния край на Отделението, където ги чакаше друг надзирател. Той подаде на Сам а чаша кафе и го преведе през една порта в двор, подобен на този за разходки в западния край на Отделението. Беше ограден с бодлива тел, имаше баскетболен кош и две пейки. Пакър каза, че ще се върне след един час, и излезе с надзирателя.
Сам стоя неподвижно дълго време, пиеше горещото кафе и поглъщаше с очи гледката наоколо. Първата му килия бе в сектор Д, в западното крило, и той бе идвал тук много пъти. Знаеше точните размери — петнайсет на десет метра. Видя надзирателя в кулата, който го наблюдаваше, седнал под лампата. През оградата и над редовете с памук се виждаха светлините на други сгради. Бавно се запъти към една от пейките и седна.