Но дойде ли дивак или пък жител лунен и този лист, със знаци набразден, той вземе и погледне го учуден, светът ще бъде в него отразен със зала от небивали картини. Ще са А, Б животно и човек, очи, езици, тръгнали невинни и сред инстинктите безброй нащрек, ще прочете в снега следи на врана, ще тича, ще лети и страда с тях, ще види сътворението, спряна как диша всяка твар и в грях се мъкне през стиха, през орнаменти, ще види болки, как гори любов. Ще плаче, ще трепери той суров зад техните решетки на моменти, светът могъщ в стремежите му слепи ще му се стори страшно умален и знаците, джуджетата нелепи, едни до други ще са в своя плен така, че смърт с живот се съюзяват и като братя те еднакви стават… Накрая в страх ще изкрещи човека и ще подпали огън, след това ще хвърли в него святите слова. И после ще усети той едва как този свят лъжовен и вълшебен обратно ще изчезне величав в страна несъществувала — приведен, усмихнат ще въздъхне той и здрав.