Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Лори вярваше от дъното на душата си, че Господ ги беше закрилял онази нощ. Не се беше стигнало до детонация. Но въпреки че бомбата беше намерена, същото не можеше да се каже за Енрике Маркес — познат като Хуан Ромеро по време на съдбовните събития. Сякаш беше потънал вдън земя.
Месеци по-късно, малко преди Коледа, по южноафриканското крайбрежие уловиха голяма бяла акула. Когато изпразниха стомашното й съдържание, между парчетата полусмляна храна откриха и една гладка сребърна халка. Лори се смрази от ужас, като научи.
Хлапе от гетото, чийто копнеж по недостижима жена го беше подтикнал към насилие. Вестниците изгълтаха историята като топъл хляб.
Десидерия Гомес я придружи на погребението.
— Ако мога да съм ти от помощ…
— Мисля да си почина известно време — обяви Лори. — Ще ти се обадя, като се почувствам готова.
— Къде ще отидеш? — Десидерия потърси в очите й душевна потребност, която можеше да задоволи, но остана с празни ръце.
— В Испания. Ще бъдем само двамата с Омар. Самички.
— Знаеш, че съм на разположение, Лори. Ако някога…
— Знам.
Десидерия я погледа как върви към колата през проливния дъжд.
В началото на зимата, неспособна да се отърси от шока на изживяното и да спи спокойно в Лос Анджелис, Десидерия напусна „Ла Люмиер“ и се пресели на Източното крайбрежие. Омръзнало й беше от Калифорния, нарцисизма и суетата й, мрачните й тайни. Започна работа в благотворителна организация, посветена на жертвите на природни бедствия, и още на третия ден се запозна с фотографка на име Поли.
Въпреки това не събра сили да присъства на сватбата на Лори.
Анхелика Руис и дъщерите й научиха новината от репортаж по телевизията. Намираха се в търговския център, където бяха отишли да пазаруват за петото дете на Роза, и чакаха на опашка в аптеката да си купят крем за обезкосмяване. Правеха се, че не виждат обграждащите ги от всички страни реклами с красивото лице на Лориана, но когато, минавайки покрай магазина за електроуреди, Анита засече образа на Рико по телевизионните екрани, спря толкова рязко, че Роза се заби право в нея заедно с четириместната си детска количка.
— Гледай си в краката, дундо! — изграчи сестра й.
Болезнено чувствителна на тема излишните си килограми, Анита не остана по-назад:
— Поне не ми надуват корема на всеки пет минути.
— Ами кой е толкова издивял, че да надуе точно пък твоя корем? И вземи най-накрая да го изрусиш тоя мустак.
Анхелика разтърва озверелите си щерки. Телевизорите излъчваха новини за убийствата на острова и Рико Маркес заемаше централно място в репортажа.
След това щяха да злорадстват на воля, да се поглезят с обувки и сладкиши по повода и да си разправят една на друга как животът на Лориана хич не бил толкова съвършен, колкото всички го изкарваха.
Но по-късно същата вечер, докато Анхелика стискаше зъби в леглото до богатия си осемдесетгодишен любовник, молейки се като всяка друга вечер да получи инфаркт най-накрая; докато Роза сменяше четиринайсетия наакан памперс за деня; докато Анита изучаваше намръщено голото си отражение в огледалото, мъчейки се да игнорира жестоките подигравки на гаджето си сводник фотограф, и трите щяха да си зададат въпроса дали пък техният живот беше толкова цветущ в крайна сметка.
— Имате две минути, госпожице Райнър.
Биби Райнър кимна на асистентката си от личния си будоар на Бродуей. Публиката я очакваше. Прожекторите обливаха сцената с ярка светлина. Представи си рампата, редовете запленени лица. На финала на последното действие залата щеше да избухне в бурни аплодисменти, щяха да затрупат краката й с рози, да скандират възторжено името й.
Биби беше нова жена. Не защото имаше слава, свобода и мечтаната работа, а защото за пръв път имаше пълен контрол над живота си. Силата беше в нейни ръце и никой празнословец нямаше да й я отнеме.
Няколко дена след нашумялото парти на Рубен ван дер Мейде на вратата й позвъня куриер с пратка. Оказа се диск като онзи, който беше получила от Дърк Майкълс. Само че този съдържаше запис на разговора му със Стиви Спелър, навярно от паметната нощ. Думите на Дърк уличаваха повече от категорично както него самия, така и Линъс. Едва ли някога щеше да се омели да я припари отново.