Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Кейси не можеше да се похвали с блестящ ум. Самовглъбената му, ленива природа го подтикваше към пренебрежение към всичко, което можеше да смути безгрижния му, апатичен начин на живот или, не дай си боже, неотклонния му порив към желирани мечета.
Именно затова не беше склонен да си спомни какво му беше разказала Аврора онзи ден в домашния киносалон на баща му. Погледът му се отмести колебливо към семейната снимка, закачена с явна любов върху стената. Сети се колко такива окичваха собствения му дом: гордите родители в компанията на обичните си, непорочни дечица.
Запали поредния джойнт.
— Аха-а — провлече мудно. — Бива си го.
— Направо не е за вярване. — Рита Клей настояваше за пресни новини на всеки час след избухването на скандала. Седна в леглото, прехвърляйки информацията върху екрана на блекбърито си. — И всичко това заради някакъв си маниак. Като се замислиш колко хора е можело да изпрати на оня свят…
Марти Кинг набухна възглавниците зад главата си. Пресегна се да погали гърба на Рита, благославяйки Вселената, задето не се беше качила на яхтата на Ван дер Мейде онази нощ. Рита беше жената на живота му: държеше на своето си и не се даваше на никой, а точно от такава мадама имаше нужда. Не че изобщо имаше нужда от когото и да било, но все пак…
— А какво стана с твоето хлапе? — поинтересува се той.
— С Аврора ли? — Рита легна в обятията му с притъмняло от загриженост лице. — Ще се възстанови. Нагазила е надълбоко, ако може да се има вяра на слуховете за нея и Ван дер Мейде. — Свъси вежди. — Разбра ли, че са я намерили в каютата му? Стаята била обърната с главата надолу. Знам я колко е немирна, но точно с него ли намери да се хване? Та той може да й е баща.
Марти я придърпа към себе си и я целуна по главата.
— Тийнейджърките са си такива — промълви сънено с дрезгав глас. — И тази фаза ще мине.
След произшествието на Какатра Том Наш изчезна от публичната сцена. Усамоти се в тексаското си ранчо, без да поддържа каквито и да било контакти с околния свят. Единственият му посетител, Стюарт Лъвъл, идваше в „Крийксайд“ под предлог, че обсъждат нов музикален проект. Само в топлотата на прегръдката му Том изпитваше поне зрънце спокойствие. Двамата не излизаха от леглото с дни, любувайки се на уединението си.
Том беше принуден да се оттегли. Споменът за свадата му с Аврора продължаваше да го натъжава до сълзи и знаеше, че ще мине доста време, преди да си спечели правото да я погледне в очите отново. Дъщеричката му. Милото му момиченце. Никога нямаше да се възстанови напълно от поражението, което двамата с Шерилин й бяха нанесли. Но това не променяше факта, че е негова дъщеря, дявол да го вземе. Нямаше да се откаже от нея.
„Съжалявам“ — що за дума?
Аврора бе разкрила тайната, която през целия си съвместен живот с Шерилин се бяха борили да опазят. Научила беше истината, и то по най-жестокия начин. Безмилостната истина, но и нещо повече.
Още една мистерия стоеше разбулена пред смаяните погледи на Том и всички останали.
Рубен ван дер Мейде беше биологичният й баща.
Нима съществуваше човек, способен на такава подла измама? Само като си помислеше колко пъти се бяха срещали, колко чекове беше подписал, и то за чий джоб — за джоба на Ван дер Мейде. Но и в това стечение не липсваше известна доза справедливост. Том не беше избирал кой ще свърши работата, така че какво значение имаше дали ще е Рубен или някой непознат? Всичките до един бяха подли лъжци.
— Не те мразя — беше прошепнала Аврора в деня на завръщането си от острова с покрусено, обляно в сълзи лице. Малкото му съкровище. Погледнала го беше състрадателно, съзнавайки навярно, че годините на фалш го бяха впримчили в мрежите си безвъзвратно. — Но не мога да те погледна в очите. Още не.
Разбираше я. Много имаше да й обяснява, а не знаеше дори откъде да започне. Трябваше да уважи желанието й. Оставаше му единствено да чака.
Тръгнала беше на пътуване из Европа. Пресата изобилстваше от спекулации около отсъствието й от публичното пространство и превратите в семейство Наш. Писа му чак през януари с обещанието да го посети, като се върне в Щатите. Преди да се прибере вкъщи обаче, имала да свърши още една задача.
Вкъщи.
Том се вкопчи в думичката: първата стъпка.
Още много ги чакаха. Но колкото и дълъг да беше пътят до помирението, Том Наш се кълнеше, че ще го следва докрай.