Небесни псета
- Автор: Рассел Джей
- Серия: Марти Бърнс #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Злото — чисто и стародавно като първородния грях — спи в мрака. И чака. И ето, над окъпания в слънце Лос Анджелис се е спуснала тъма. Изчезнало момиче, мъртъв клиент, низ от жестоки убийства.
В дъното на всичко това са се спотаили бесовете, които дебнат. Този път обаче се намесва и Марти Бърнс, който отново ще се прочуе.
— Най-обещаващ млад дебютант за 1967 година. В телевизията — обясних му аз. От думите ми загорча, сякаш дъвчех недопечено пиле. — Същата година Ленард Уайтинг получи същата награда в раздела за кино.
— Кой, кой? — попита Роуан.
— Той — рекох му.
— Без майтап! — прошепна Холоуей. Още известно време продължи да се звери срещу наградата, после огледа умореното ми апартаментче. Пак прикова очи в наградата и направи с пръст пътечка върху прахта. Погледна ме едва ли не тъжно. — Без майтап! — повтори едва чуто.
— Познавате ли млада жена на име Джанин Латисър? — поинтересува се Роуан. Извърнах се пак към него — изневиделица се бе превърнал в самото въплъщение на деловитостта. — Представя се и като Джени Лио.
Видя израза ми и очите му се разшириха. Никога няма да забогатея от покер.
— Да не е мъртва? — ахнах аз.
Тъп въпрос.
Роуан извади от джоба си една снимка и я метна на масичката. Квадратната снимка, правена с фотоапарат „Полароид“, се приземи върху евтино издание на романче на Андрю Вакс. От нея ме гледаше проститутката на Джон Дългуча. Красивите й черти на млада селянка си бяха непокътнати, затова пък от коремната област до една точка между гърдите й зееше дълбок разрез. Кожата бе одрана, както личеше, съвсем преднамерено. За щастие не различих други подробности. Пак погледнах лицето й. Изглеждаше невъзможно спокойно.
— Подочухме, че сте я търсели — вметна Холоуей. Дойде бавно, застана зад рамото ми и също погледна снимката. Събра между палеца и показалеца си прахта върху моя „Златен глобус“, направи го на топче, все едно е сопол, и го метна. — Вашето приятелче Стражински от нравствената полиция ни каза, че сте разпитвали за нея. Каза и някои други неща за вас, но съм обещал на мама никога да не употребявам такива думички. Мен ако питате, не сте му особено симпатичен.
Изобщо не му обърнах внимание — продължих да гледам втренчено снимката. Стараех се да виждам само лицето, но очите ми сами се насочваха към ужасната рана. Волю-неволю си казах, че тялото й насилствено е превърнато в подигравка на онова, което е вършело момичето. Върнах снимката на Роуан.
— Да — потвърдих. — Но така и не я открих. Къде я намерихте?
Холоуей понечи да каже нещо зад гърба ми, но Роуан го изпревари.
— Намерена е в канавка край тесен път през долината между Колдуотър и Лоръл. Един мексиканец, градинар, я видял вчера следобед. Както личи, всички там си поливат тревата по едно и също време. Трупът запречил една от тръбите и две от моравите се наводнили. Но мен ако питате, не се е удавила.
Кимнах и пак се вторачих в снимката. Сетих се, че вчера следобед, кажи-речи по същото време, съм минал точно оттам на път за квартал Ван Нюйс. Нищо чудно момичето да е пищяло зад шубрака и да е викало за помощ, докато аз съм зяпал циците на онази блондинка в кабриолета. Поклатих глава.
— Не? — попита Роуан. — Отричате ли нещо?
— Вчера минах точно оттам — обясних му аз и съжалих още преди да съм изрекъл думите.
— Това сигурно ли е? — поинтересува се Роуан.
— Няма ли да ни разкажете малко повече? — намеси се и Холоуей.
Беше се вкопчил в облегалката на стола и се бе надвесил над рамото ми. Усещах с гърба си кокалчетата на пръстите му.
— Няма нищо за разказване. Минах през Долината — отидох да я търся. За по-пряко хванах пътя през каньона Лоръл. Очевидно не съм знаел, че е там.
Беше ред на Роуан.
— Очевидно. И по кое време минахте оттам?
— Някъде към четири — четири и половина.
— А защо я търсехте?
— Имам клиент — поясних и свих рамене.
— И? — подкани Роуан.
Поех си дълбоко въздух.
— Имам клиент, който я издирваше. Той й е… гадже. Най-малкото бивше. Изчезнала преди няколко дена и се притеснявал. Нае ме да я намеря.
— Сега вече се разсмърдя — ревна Холоуей.
— Може би ще ни кажете името на клиента — рече Роуан.
Холоуей се наведе още по-ниско, вече усещах дъха му върху тила си. Плъзна длани по облегалката на стола и заби кокалчета в гърба ми. Сгърбих се и се подпрях на лакти върху бедрата си. Изведнъж забелязах, че през процепа в халата Роуан ми вижда ташаците. Прибрах крака и се поприкрих с халата.
— Наясно сте, че не мога да ви го кажа — натъртих аз.
Холоуей изсумтя зад мен.
— Слушай бе, човек! На поп ли ми се правиш?
— Неведоми се пътищата Божии и пътищата на семейство Джаксън — рекох през рамо.