Братя

– Ти беше ли доволен от резултата?

– Зависи в какъв смисъл. За присъдата никога не съм смятал, че е моя работа. Лекият режим дразнеше част от полицаите, но това е затвор все пак, не е инквизиция. Ако колежанче, особено бивш кадет, попадне в „Ръдярд“, ще го разкостят. Мен ме безпокоеше това, че отказваше да отговаря на въпроси. Категорично. Просто се призна за виновен; каза, че той го е извършил, и толкова.

– Какво остана неизяснено?

– Ами първо, стъклото. Всички парчета бяха отвън, на малкия балкон под плъзгащата се врата. Значи стъклото е било счупено отвътре. Как е влязъл?

– Ти вече каза. Качил се е както предишните пъти. За да… как се изказа? „Купонясва“?

– Това добре. Да предположим, че е отишъл пак да се чукат или пък вече е знаел за намеренията ѝ. Дита му казва: „Не, приключих с теб.“ Кас побеснява и я пребива. Когато тя изгубва съзнание, той се уплашва и побягва. Обаче ако вече е бил вътре, защо не е отворил вратата?

– Може би се е опитал да го замаскира като опит за грабеж. Но понеже не разбира от криминалистика, е счупил стъклото от грешната страна.

– Добра си. – Тим се изкиска и насочи пръста си към нея. Кокалчетата му бяха подути и разкривени от артрит. – Обаче Кас Янис е полицейски кадет. Освен това при счупването на стъкло се вдига много шум.

– Когато искаш да избягаш, не ти трябва излишна олелия. Къде е логиката?

– Значи не ти изглеждаше правдоподобно той да го е извършил, така ли?

– Не съм казал това. Казвам само, че имаше неизяснени въпроси. Не бях психолог да сложа обвиняемия на дивана и да го разпитвам какво му тежи на ума и на сърцето, ако изобщо самият той знае. Обаче имахме пръстовите му отпечатъци от спалнята и вратата. Кръвта беше от неговата група. Обувките съвпадаха. И имаше мотив, защото Дита е смятала да го зареже. Освен това алибито, което беше дал при първия разпит след убийството, не струваше: бил отишъл с брата си близнак…