Боен клуб [bg]

Заравям се в „Рийдърс Дайджест“.

Веднага щом Марла го дръпва в стаята си, той чува писък на спирачки и сирени, които се събират пред хотел „Риджънт“. На тоалетката има вибратор, направен от същата мека розова пластмаса като милион кукли Барби, и в първия момент Тайлър си представя милион кукли Барби и вибратори, формувани и слизащи от една и съща поточна линия в Тайван.

Марла гледа Тайлър, който зяпа нейния вибратор, завърта очи и казва:

— Не се страхувай. Той не те заплашва с нищо.

Марла избутва Тайлър обратно в коридора и му казва, че съжалява, но не е трябвало той да се обажда в полицията, а вероятно тези долу в момента са точно полицията.

В коридора Марла заключва вратата на стаята и избутва Тайлър към стълбището. На стълбите двамата прилепят гърбове о стената, докато полицията и медицинските лица изтичват покрай тях с кислорода и питат накъде е стая 8G.

Марла им казва — вратата в дъното на коридора.

Марла крещи на полицаите, че момичето, което живеело в 8G, навремето било мило и чаровно, но сега е чудовищна кучка, чудовище. Момичето е заразен човешки боклук, объркана е и се страхува да не се хване с погрешното нещо и затова не се хваща с нищо.

Момичето в 8G няма вяра в себе си — крещи Марла — и се страхува, че колкото повече остарява, ще има все по-малко и по-малко възможности.

— Късмет — крещи Марла.

Полицаите се струпват пред заключената врата на стаята, а Марла и Тайлър се втурват надолу към фоайето. Зад тях един полицай крещи на вратата:

— Нека ви помогнем! Госпожице Сингър, има за какво да живеете! Само ни пуснете вътре, Марла — ще ви помогнем да разрешите проблемите си!

Марла и Тайлър изтичват на улицата, Тайлър набутва Марла в едно такси и вижда как там, високо на осмия етаж, в прозорците на Марла мърдат сенки.

Навън, на магистралата, пълна със светлини и коли — шест платна трафик, препускащ към точката на изчезване — Марла казва на Тайлър, че трябва да я държи будна цяла нощ. Ако Марла заспи, ще умре.

Много хора искали тя да умре, казала Марла на Тайлър. Тези хора вече били умрели, били в отвъдното и нощем се обаждали по телефона. Марла ходела по барове и чувала как барманът я вика по име, а когато се обаждала, линията заглъхвала.

Тайлър и Марла будували почти цяла нощ в съседната до моята стая. Когато Тайлър се събудил, Марла била изчезнала обратно в хотел „Риджънт“.

Казвам на Тайлър, че Марла Сингър няма нужда от любовник, а от социален работник. Тайлър казва:

— Не му викай на това любов.

Накратко казано, сега Марла е на път да разруши още една част от живота ми. Откакто съм завършил колежа, си намирам приятели. Те се женят. Губя приятели.

Прекрасно.