Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

— Не мога да повярвам, че и аз не съм я прихванал — промърмори той.

— Навярно като горноземец имаш някакъв имунитет, какъвто долноземците не притежават — каза Сузана.

— Може би — каза Грегор. Майка му винаги много внимаваше да ги ваксинира навреме. Но едва ли го бяха ваксинирали срещу нещо подобно на това, от което страдаше Арес.

Взе влажната кърпа и се помъчи да си почисти ботушите.

— Може ли да ги видя? И тримата? Ако обещая да не повърна? — попита Грегор.

— Разбира се. Сигурна съм, че за тях видът ти ще е ободряващ като самата светлина — каза Сузана.

Тя поведе Грегор обратно по коридора със стъклените стени. Някой вече беше почистил повръщаното и подът и стъклото блестяха от чистота.

Грегор събра смелост и погледна отново Арес. Този път изпита единствено дълбока скръб заради мъките, които неговият прилеп — неговият приятел — сигурно преживяваше.

— О, боже! — възкликна той. — Колко време може да изкара така?

— Не знаем. Но силата му е почти легендарна — отговори Сузана.

Грегор кимна, но се запита дали това е добре. Ами ако означаваше, че Арес ще страда по-дълго от другите, преди да умре?

Крилото на Арес потрепна и той отвори очи. Отначало погледът му беше нефокусиран, но когато спря върху Грегор, прилепът го разпозна. Грегор събра всяка частица сила, която имаше, и отправи към Арес усмивка, която — надяваше се — беше насърчителна. Притисна дясната си ръка върху стъклото и видя как Арес повдигна левия си нокът на няколко сантиметра. Това беше най-близкото подобие до сключването на ръка и крак, което показваше, че са клетвени съюзници.

Арес пак затвори очи, а Сузана хвана Грегор за ръка.

— Хауард и Андромеда не са толкова зле. Ела с мен — каза тя.

Грегор я последва по коридора до друго помещение със стъклени стени. Хауард и Андромеда седяxa един срещу друг на пода с шахматна дъска между тях. Хауард имаше само един видим пурпурен мехур колкото орех отстрани на врата си. Златисто-черната козина на Андромеда изглеждаше здрава и лъскава, както винаги. Сузана почука по стъклото и двамата вдигнаха поглед. Изражението върху лицето на Хауард, когато ги видя, беше толкова възторжено, че на Грегор не му се наложи да се усмихва насила. Хауард и Андромеда се приближиха. През дебелото стъкло не се чуваше нищо, но Грегор беше сигурен, че Хауард възкликна:

— Грегор! Ти дойде!

— Да, тук съм — отвърна Грегор.

Хауард обърна глава, за да чуе какво му казва Андромеда, а после изрече към Грегор само с устни:

— Бутс?

Грегор кимна.

— И Бутс е тук.

В този момент вратата в дъното на стаята се отмори. Влезе жена, облечена в защитно облекло, която носеше табла с лекарства. Тя нареди на Хауард и Андромеда да се върнат в леглата си.