Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

Грегор влезе в спалнята и видя, че баба му не спи.

— Трябва да се върнеш на онова място — каза тя. Не беше въпрос.

— Има ме в още едно пророчество, бабо — каза Грегор и ѝ го показа.

— Тогава си длъжен да отидеш. И да избягаш, пророчеството все някак ще те намери — каза тя.

— Изглежда така става — каза Грегор и оправи завивките ѝ. — Пази се!

— И ти. До скоро, Грегор — каза тя.

— До скоро — каза той. Целуна я по челото и тя му се усмихна.

Трябваше да рискуват да оставят баба му сама за малко, докато отидат до пералното помещение. Но тя едва ли щеше да се опита да стане от леглото. А плъховете нямаше да се върнат. Бяха получили каквото искаха.

Баща му беше отместил сушилнята и пред решетката, която беше отворена и подпряна на стената, се откри малко пространство. От тъмното се виеха къдрави струйки бяла пара.

— Изглежда теченията действат — каза баща му. — Вероятно можете да стигнете по тях чак долу до Подземната страна. Но Рипред каза, че ще има прилеп.

Още не беше изрекъл докрай думите, когато в отвора се появи едро, космато лице. Прилепът изглеждаше необичайно — беше бял, а от носа към ушите имаше черни ивици.

Майка му ахна, а Лизи изпищя. И двете виждаха за пръв път същество от Подземната земя.

Бутс обаче веднага протегна ръчичка да погали козината на прилепа.

— О, приличаш на зебра. „3” като зебра. Здрасти!

— Привет — измърка прилепът. — Аз съм женска, казвам се Нике. Готови ли сте да потегляме?

Всички се спогледаха и после безмълвно се прегърнаха.

— Как да се… качим върху теб? — обърна се майката на Грегор към прилепа.

— Трябва да скочите. Но не се страхувайте. Течението е толкова силно, че ще стигнете благополучно до земята със или без хвъркач. Тук съм само за наше успокоение — каза Нике.

Прилепът се спусна и изчезна от поглед. Бутс изтича нетърпеливо до решетката:

— Скачам!

Грегор я сграбчи и почти се разсмя на вълнението ѝ.

— Този път ще скочим заедно. Мамо, готова ли си?

Майка му коленичи пред решетката и провря глава в нея.

— Значи трябва… да скочим? — попита объркано тя.

— Чакай една секунда — каза Грегор. Остави Бутс на пода, влезе в шахтата и увисна на една ръка. — Сега ми подайте Бутс — каза. Баща му му подаде Бутс и той я хвана със свободната си ръка. Бутс се вкопчи в него като малка коала. — Хайде, мамо. Скачаш, хващаш се за нас и всички заедно се спускаме долу.