Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

— Не знам. Лапблъд и Мандж трябваше да им съобщят — каза Рипред, като посочи другите плъхове с две бързи движения на опашката си.

— Само че не го направихме — процеди Лапблъд.

— Защо да го правим?

— Права е — каза Мандж. — Не хвърлихме всички тези усилия да прогоним гризльовците от земята си, само за да се съюзяваме с тях сега. Ако умрат от чумата, още по-хубаво!

— А и на кого са притрябвали? — добави Лапблъд.

— В пророчеството те изобщо не се споменават. — Тя взе да се чеше неистово по рамото. — Каква е тая отрова? Убива ли бълхите или само им отваря още по-голям апетит?

— Имахте съвсем ясни заповеди! — каза Рипред, като усилено търкаше гръб в мъха, за да облекчи сърбежа.

— Е, ако случайно не си забелязал, ние не приемаме заповеди от теб! — заяви Мандж.

Рипред скочи на крака и се обърна към двата плъха. Те приклекнаха в отбранителна поза, очаквайки атаката му, но той каза само:

— Ще довършим този спор в тунелите.

— Не е идеално, но ако гризльовците няма да присъстват, тогава чакаме само доктор Нивийв и Соловет — каза Викус. — А, ето ги и тях.

Един прилеп долетя откъм Регалия и от него слязоха Нивийв и Соловет.

Соловет откри срещата и помоли Нивийв да опише чумата. Лекарката взе от гърба на прилепа голяма книга с кожена подвързия. Сложи я на земята и коленичи пред нея. Книгата беше много дебела и със странни размери — висока около трийсет сантиметра и широка около метър. Нивийв я отвори и Грегор чу как пергаментовите страници припукват.

— Проучвам старите архиви и се мъча да открия някакво сходство между сегашната епидемия и други в миналото — каза Нивийв. — Преди около два века и половина е имало епидемия, забележително подобна на Проклятието на топлокръвните. Друга — само преди малко повече от осемдесет години. И в двата случая заболяването е било с треска, затруднено дишане и големи виолетови бубони по кожата. В Подземната страна са умрели хиляди.

— Прекрасно. Случайно да споменават за лекарство? — попита Рипред.

Нивийв обърна на друга страница и им показа рисунка с туш на растение, което имаше отчетливо звездовидни листа.

— Това растение. Нарича се звездна сянка. Среща се само на едно място.

— Никога не съм го виждала — отбеляза Лапблъд.

— Сигурно расте в Горната земя.

— Не, според сведенията, расте на същото място, откъдето е тръгнала чумата — каза Нивийв.

— „Там, във люлката, лекарството таи се сега” —вметна Викус, цитирайки от пророчеството.

— На острова с мушиците? — попита Грегор. Нс виждаше как изобщо ще вземат лекарството оттам. Мушиците щяха да ги оглозгат за секунди.

— Не, Грегор. Този остров е нов, а както каза Нивийв, чумата се е появила преди столетия. Възможно е мушиците да са пренесли чумата на острова, но той не е люлката — каза Викус.

— В такъв случай, къде е? — обади се Мандж.

— Изглежда, че люлката се намира в долината… в Лозето на очите — каза Нивийв.

Възцари се гробно мълчание. Накрая Лапблъд проговори: