Лунен ловец [bg]

— На Беки никога не й е било нужно да бъде учтива. Красавица е. Хората прощават лошото държание на красивите хора.

Свих рамене. Не можех да не се съглася.

— Беки мисли, че съм егоистка. Че желая да водя някакъв бурен живот сега, когато имам пари. Направо е убедена, че искам да изхвърля мама на улицата.

— А ти искаш ли?

— Честно ли? Понякога. Но не мога. И навярно не бих го направила, ако зависи от мен. След като спечелих парите, купих голяма къща, доста по-голяма, отколкото ми е нужна. Прецених, че ще има достатъчно място за мама и една-две стаи за мен, където да се усамотя. Винаги съм обичала да бъда сама. Но мама не може да остава сама. Наистина не може. Направо се побърква. Влизам да взема вана, а тя чука на вратата и иска да влезе да си говорим. Аз откачам.

— Добре де, щом действително може да живее самостоятелно, защо не й купиш собствено жилище? Премести я там и край.

Поклати глава толкова силно, че косата й се разхвърча. Алкохолът, реших аз. Движенията й ставаха по-резки, по-силни, сякаш за компенсация.

— Да не мислиш, че не съм опитала? Беше първото, което ми дойде наум. Имам двама много уважавани лекари на моя страна. Щом взех парите, първото, което направих, бе да наема лекарски екип, за да й направят цялостен преглед. Искам да кажа, наистина цялостен. — Ръката й разсече въздуха и почти изби чашата от другата й ръка. — Рентген, ехограф, изследвания на кръвта, всичко. Заведох я на невролог, защото каза, че пръстите й губят чувствителността си. Кълнеше се, че става по-висока, затова я заведох на скенер да проверим дали няма тумор. Всички резултати бяха отрицателни. А и очите й са си съвсем наред. Но ако имаше шофьорска книжка, нямаше да се налага аз да я карам. Лекарят потвърди, че е здрава като бик. Здрава като някой на половината на нейните години. По-здрава от мен. Нарече ги „шарлатани“ и пожела да я прегледа някакъв китаец билкар, за когото й бе говорила приятелка. Не мога да си представя коя приятелка може да й го е казала. Тя няма никакви приятели. Де да имаше! — Поклати изнурено глава. — Мислех си, че парите ще помогнат. Но положението е още по-лошо. С огромни усилия успях да убедя семейството да й позволи да заживее сама. Купих й апартамент. Дори предложих да наема целодневна сестра — изпръхтя гневно тя. — И знаеш ли какво направи? А?