Разкази с неочакван край [bg]

— Дрън, дрън! Знам, че си правил много по-лоши неща от това.

— Никога!

— О, моля те! От къде на къде реши, че си толкова по-добър от мен?

— Никога не съм вършил подобни неща!

— Добре, момчето ми — каза тя и насочи пръста си срещу мен като пистолет. — А какво ще кажеш за случая в Милфордови миналата Коледа? Спомняш ли си? Тогава едва не се пръсна от смях и аз трябваше да ти запушвам устата с ръка, за да не ни чуят. Какво ще кажеш за това като начало?

— То беше друго. Не бяхме в собствената си къща. А те не бяха наши гости.

— Няма никаква разлика.

Тя седеше все така изправена, втренчила в мен кръглите си сиви очи, а брадичката й бе започнала да се вири по особено презрителен начин.

— Не се дръж като надут двуличник. Какво те е прихванало, за бога?!

— Наистина мисля, Памела, че това е много отвратителен номер. Честна дума.

— Но чуй, Артър. Аз самата съм отвратителна. Какъвто си и ти — по свой начин. И точно затова се разбираме.

— За пръв път чувам тази глупост.

— Виж какво, ако изведнъж си решил коренно да промениш характера си, това е друга работа.

— Престани да говориш така, Памела.

— Разбираш ли — каза тя, — ако ти наистина си решил да станеш друг човек, тогава какво, за бога, ще правя аз?

— Не се чуваш какво говориш.

— Артър, как е могъл такъв добър човек като теб да общува с гадина като мен?

Бавно се отпуснах в креслото срещу нея, а тя непрекъснато ме гледаше. Разбирате ли, Памела беше едра жена, с едро бяло лице и като ме погледнеше сурово, както правеше в момента, чувствах се… как да кажа… обгърнат, почти задушен от нея, сякаш беше ведро със сметана, в което бях паднал.

— Нали не искаш наистина да им погодим този номер с микрофона?

— Ама разбира се, че искам. Крайно време е да се позабавляваме малко. Хайде, Артър, не ставай надут пуяк.

— Не е хубаво, Памела.

— Точно толкова е хубаво — пръстът отново се насочи към мен, — колкото когато намери онези писма в чантичката на Мери Робърт и ги изчете от начало до край.

— Не биваше да правим това.

— Кой, ние ли?

— Ти също ги прочете, Памела.

— И на никого нищо лошо не сторихме. Ти сам го каза тогава. А сега случаят е по-различен.

— Ще ти бъде ли приятно, ако на теб ти скроят такъв номер?

— А какво ме интересува, след като не знам, че ми го кроят? Хайде, Артър. Не бъди толкова мекушав.

— Трябва да го обмисля.

— Може би големият радиоинженер не знае как да свърже микрофона с говорителя?

— Това е най-лесното.

— Добре де, върви тогава. Върви и го направи.

— Ще го обмисля и ще те уведомя по-късно.

— Нямаш време за това. Те могат да пристигнат всеки момент.