Парижката квартира [bg]

— Шон винаги е бил сложна амалгама от качества и недостатъци — каза той, без да отговори на въпроса й. — След смъртта на Джулиан той се върна към старите си демони: наркотици, алкохол и злоупотреба с медикаменти. Помагах му, доколкото можех, но мисля, че той не искаше да бъде спасен.

— А Пенелопе?

— Бракът им отдавна не вървеше. Тя се възползва от трагедията, за да поиска развод, и бързо устрои отново живота си, а постъпката на Шон след това ги отдалечи още повече.

Галеристът замълча, сякаш да създаде допълнително напрежение. Маделин изпита неприятното усещане, че той я манипулира, но любопитството й надделя.

— Какво направи Лоренц?

— През февруари 2015 г. най-накрая успях да стартирам проект, върху който работех от дълго време — престижна изложба, посветена на творчеството на Шон, фокусирана върху цикъла „21 Пенелопе“. За пръв път тези двайсет и един портрета щяха да бъдат изложени на едно място. За целта известни колекционери ни бяха предоставили картините си. Това щеше да бъде безпрецедентно събитие. Но в навечерието на откриването на изложбата Шон влезе с взлом в галерията и с горелка унищожи всички картини.

Лицето на Бенедик се сгърчи, сякаш преживяваше отново случилото се.

— Защо го е направил?

— Бил е някакъв своеобразен катарзис, предполагам. Желанието да убие символично Пенелопе, защото я обвиняваше за смъртта на Джулиан. Но каквито и да са били мотивите му, никога няма да му простя за тази постъпка. Шон нямаше право да унищожи тези картини. Първо, защото те бяха част от световното културно наследство. И второ, защото ме разори и едва не закрих галерията. От две години насам няколко застрахователни компании ми дишат във врата. Води се разследване. Опитах се да защитя репутацията си, но хората в света на изкуството не са глупаци и доверието към мен взе да…

— Има нещо, което не разбрах добре — прекъсна го Маделин. — Кой беше собственикът на картините от цикъла „21 Пенелопе“?

— Повечето принадлежаха на Шон, Пенелопе и мен. Но три от тях бяха собственост на богати колекционери: руски, китайски и американски. За да ги разубеди да не подават оплакване, Шон обеща да ги възмезди с три свои нови картини: „изключително стойностни“, както се изрази той. Само че те така и не се появиха на бял свят.

— Това е било неизбежно, щом вече не е рисувал.

— Така е. Аз самият отдавна съм прежалил тези картини, а пък и според мен през последните месеци от живота си Шон дори не беше в състояние да рисува.

За миг очите му се замъглиха.

— Последната му година беше истинска голгота. Той претърпя две тежки сърдечни операции, при които едва не умря. Говорих с него по телефона в навечерието на смъртта му. Беше заминал за Ню Йорк, за да се консултира с кардиолог. Точно тогава ми каза, че отново е започнал да рисува и вече е завършил три картини. Те били в Париж и скоро съм щял да ги видя.