Парижката квартира [bg]

— Казано накратко — продължи галеристът, — в началото на 90-те години Шон Лоренц бил дребен престъпник, който се шляел с бандата си, пържейки мозъка си с хероин, но също така и талантлив художник на графити, доста техничен и способен да твори интересни неща…

— … но не е бил нищо изключително — предположи Маделин.

— Поне до лятото на 1992 г., когато всичко се променя.

— Какво се е случило тогава?

— През онова лято Шон Лоренц срещнал на гара „Гранд Сентръл“ осемнайсетгодишна французойка на име Пенелопе Курковски и се влюбил в нея от пръв поглед. Тя била дете от смесен брак между корсиканка и поляк. Работела в Ню Йорк като домашна прислужница, но успоредно с това ходела на кастинги, надявайки се да стане манекенка.

Галеристът замълча, колкото да си налее чаша газирана вода.

— За да привлече вниманието на Пенелопе, Шон започнал да я рисува върху всички влакове, които се движели в нюйоркското метро. В продължение на два месеца сътворил удивителни стенописи, посветени на неговата любима.

Той взе телефона си, за да потърси още снимки, докато обясняваше:

— Лоренц не е първият художник на графити, който е разкрил любовта си към жена чрез картините си — Корнбред и Джон Уан са го направили преди него, — но е единственият, който го е изразил по този начин.

Като намери това, което търсеше, Бенедик сложи смартфона си на масата и го плъзна към Маделин.

Младата жена приближи лице към екрана. Това, което видя, я накара да зяпне от изненада. Картините бяха истинска ода на женската красота и чувственост. Ако първите стенописи бяха сдържани, почти романтични, то следващите ставаха много по-еротични. В тях Пенелопе се превръщаше в жена лиана, в многообразно същество, едновременно безплътно и земно, като на всеки вагон се появяваше в нов облик. Главата й бе окичена с листа, рози и лилии, лицето й бе обрамчено от буйна коса, която се развяваше, спускаше се на вълни, преплиташе се в изящни, но и страховити арабески.