Пръстенът на Борджиите [bg]

След като излязоха от залата за инструктаж, Пендрагън нареди на Търнър да разгледа внимателно записите от видеокамерите, които беше донесъл от строителната площадка. След това се обърна към Тачър и Викърс и им нареди да поведат група за претърсване на района в радиус двеста метра от строежа.

Началник Хюз го потупа по рамото и попита:

— Имаш ли минутка? — Заведе го в кабинета си и затвори вратата. — Какъв първи ден, а?

— Няма нищо по-добро от това да те хвърлят в дълбокото — съгласи се той, настанен срещу забележително подреденото й бюро. В единия му край имаше компютър „Макинтош“, а в другия — снимка в сребърна рамка, на която една по-млада Хюз се усмихваше между сияещите си родители, издокарана с черна роба и четвъртита университетска шапка.

— Нещо, което би искал да споделиш? — попита тя.

Той помълча известно време и оглеждаше стаята. Помещението беше почти натрапчиво подредено. Не се виждаше и късче хартия или прашинка. Дори кошчето за боклук беше празно и чисто.

— Мисля, че Амал Керим е попаднал на погрешното място в неподходящо време — отговори той.

— А тази история със скелета?

— Доколкото мога да преценя, той е ключът.

— И сега какво ще правим?

— Наредих на сержант Търнър да проучи записите и ще се отбия при д-р Джоунс, за да видя дали може да ми каже нещо за костта. След това ще разговарям със строителните работници и може би със семейството на жертвата.

Хюз кимаше.

— Ще докараш ли Кетъридж в управлението?

— По-късно. Реших да го оставя да се погърчи. Ако е забъркан, това ще го изнерви.

Началник Хюз замислено докосна брадичката си.

— Добре, Джак. Знаеш, че вратата ми винаги е отворена за теб.