Списъкът на обречените [bg]

Първоначалният шок от болката постепенно отшумя и Рап отново си пое въздух. После постави палец върху буталото на спринцовката и натисна. Първите няколко кубика прахообразен коагулант се смесиха с кръвта му. Издърпа спринцовката с около два сантиметра и половина и инжектира още коагулант в раната. Извърши процедурата още два пъти, докато не изпразни спринцовката. Изхвърли я и взе следващата, като също я заби в раната. Този път изпъшка и тихо изруга, докато инжектира специално медицинско лепило, за да спре кървенето.

От всички страни се разнесоха полицейски сирени. Рап хвърли празната спринцовка в реката и се облегна назад. Не биваше да се задържа дълго тук. Взе последната спринцовка, която съдържаше широкоспектърен антибиотик. Поизправи се и намери място по тялото си, което не беше защитено от бронежилетката. Заби иглата през ризата си и не почувства почти нищо. Понеже нямаше как да вземе със себе си аптечката, а и беше направил това, което му позволяваха възможностите, той изхвърли всичко в мътните води на Сена. Погледна пистолета си и се поколеба дали да не го хвърли и него, но размисли. Там, където отиваше, щеше да има достатъчно място, където да се отърве от оръжието. Рап взе беретата със здравата ръка и я прибра в кобура. Тогава чу гласове от дясната си страна. Знаеше горе-долу каква е температурата на водата, скоростта на течението и приблизително колко време щеше да издържи.

Докато гласовете постепенно се усилваха, Рап се премести на ръба на платформата, хвана се за камъка с дясната ръка и тихо се пусна във водата. Гмурна се под повърхността и натежалите мокри дрехи го задърпаха към дъното. Беше обучен да не се поддава на паниката. Когато дрехите му се намокреха напълно, те нямаше да му пречат. Пет секунди по-късно той изскочи над водата, докато течението го носеше на запад. Пое си въздух и спокойно реагира на студа, като си каза, че това ще забави кръвотечението. Предстоеше му да поплува през сърцето на Париж и след няколко часа да излезе на сушата.