Жените, които го познаваха [bg]

Импулсивен, безскрупулен, напълно подготвен да гази през трупове, ако се наложи.

Бяха го изритали от „Риксморд“, когато се оказа, че е извършвал лично наблюдение на бившата си съпруга и е подставил доказателства, за да се опита да натопи новия й съпруг за свързани с наркотици нарушения с единствената цел да вземе попечителството над децата си. Той беше човекът, от когото Себастиан се нуждаеше в момента.

Троле Хермансон.

Той отговори, след като телефонът иззвъня девет пъти. Отначало искаше да бъбрят за едно време, но Себастиан му даде ясно да разбере, че не се интересува, и накратко обясни какво иска. Завърши с обещанието, че ще му плати няколко хиляди крони, но Троле отхвърли предложението. Хермансон изглеждаше искрено доволен от мисълта, че ще има какво да прави. Трябваха му само няколко дни.

Това беше преди две седмици.

Оттогава Троле го търси няколко пъти, но Себастиан не отговори. Седеше неподвижно в апартамента си и слушаше как телефонът звъни ли, звъни. Само Троле можеше да звъни толкова много пъти, преди да се откаже. Себастиан вече не беше сигурен какво точно иска да знае. Ако продължеше, щяха ли да останат граници, които да не е преминал?

Усещаше, че го обзема умора. Часовете на възвишението пред апартамента на Ваня. Сексът. Снощи беше Елинор, а предишната нощ и утре – някоя друга. Празният му апартамент. Безсмисленият живот. Трябваше да прави нещо. Каквото и да е. Да промени нещата. Той извади мобилния си телефон и набра номера.

Троле отговори веднага.

– Чудех се кога най-после ще се обадиш – каза той с дрезгав, сънен глас.

– Трябваше да свърша някои неща – отвърна Себастиан и започна да се отдалечава от блока на Ваня, притиснал телефона до ухото си. – Нямаше ме.

– Не ме лъжи. Следил си я. Дъщерята.

Себастиан се вцепени, но после осъзна, че Троле говори за дъщерята на Валдемар. Разбира се.

– Откъде знаеш?

– Защото съм по-добър от теб.

Себастиан си представи как бившият му колега се усмихва самодоволно в другия край на линията.

– Не ти казах да проверяваш нея – троснато отговори той.

– Знам, но съм старателен. Ченге от старата школа.

– Откри ли нещо?

– Това-онова, но нищо мръсно. Човекът, изглежда, е образец на добродетел. – Троле млъкна и Себастиан чу шумолене на листове, които по всяка вероятност бяха натрупани на купчина пред него. – Името му е Ернст Валдемар Литнер. Роден е в Гьотеборг през 1953 година. Започнал да учи в Техническия университет „Шалмерш“, а после се прехвърлил икономика. Оженил се за Ана Ериксон през 1981 г. Между другото, тя не приела фамилното му име. Няма бивши съпруги или други деца. Няма полицейско досие. Работил като счетоводител няколко години, а от 97-а се занимавал и с други неща, включително данъчни съвети. Сигурно печелел добре, защото платил депозита за апартамента на Ваня и следващата година купил голяма лятна вила във Ваксхолм. Няма любовници, мъже или жени, доколкото можах да открия, но някой хаква компютъра му, затова ще видим. Миналата година се разболял.