Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Поколебах се за момент, за да видя как ще реагира Добс. Той не изразяваше несъгласие, затова продължих.
– Ще ми трябват трийсет хиляди за помощник и още десет за детектив до края на деня. Не искам да губя време. Искам да пратя детектива по следите, преди случаят да е стигнал до медиите и даже преди ченгетата да разговарят с някои от замесените хора.
Добс бавно кимна с глава.
– Това обичайните ти хонорари ли са?
– Когато мога да ги получа. Заслужавам ги. Ти колко взимаш на семейството, Сесил?
Бях сигурен, че и той няма да остане гладен от тая история.
– Това е между мен и клиента ми. Но не се бой. Ще включа хонорара ти в разговора си с госпожа Уиндзор.
– Мерси. И не забравяй, искам детективът да започне още днес.
Дадох му визитка, която извадих от десния джоб на сакото си. На визитките в десния ми джоб е посочен номерът на мобилния ми. На визитките в левия е само телефонът, на който отговаря Лорна Тейлър.
– Имам друго изслушване в града – осведомих го. – Когато го освободиш, обади ми се и ще си уговорим среща. Нека го направим колкото може по-скоро. Би трябвало да съм свободен по-късно днес и довечера.
– Идеално – отвърна Добс и пъхна визитката в джоба си, без да я погледне. – Ние ли ще дойдем при теб?
– Не, аз ще дойда при вас. Искам да видя как живее другата половина в ония небостъргачи в Сенчъри Сити.
Добс нахайно се усмихна.
– По костюма ти личи, че знаеш и следваш поговорката, че адвокатът никога не бива да се облича прекалено добре. Понеже съдебните заседатели трябва да те харесат, а не да ти завидят. Е, Майкъл, офисите на адвокатите в Сенчъри Сити не бива да са по-хубави от офисите на техните клиенти. Уверявам те, че нашите офиси са съвсем скромни.
Кимнах в знак на съгласие. Обаче все пак се обидих. Носех най-хубавия си костюм. Винаги се обличах така в понеделник.
– Радвам се да го чуя.
Вратата на съдебната зала се отвори и излезе видеооператорът, като мъкнеше камерата и сгънатата тринога със себе си. Добс го видя и веднага се напрегна.
– Медиите – рече той. – Можем ли да контролираме информацията? Госпожа Уиндзор няма да…
– Един момент.
Повиках оператора и той се приближи. Незабавно протегнах ръка. Той трябваше да остави триногата на пода, за да се ръкува с мен.
– Аз съм Майкъл Холър. Видях те да снимаш изслушването на моя клиент.
Представянето с официалното ми име беше парола.
– Робърт Гилън – осведоми ме операторът. – Викат ми Стикс.
Отговорът с неговото официално име беше ответна парола. Даваше ми да разбера, че сценката вече е в ход.
– По собствена инициатива ли си тук, или те пращат от някоя телевизия? – поинтересувах се.
– Днес съм по своя инициатива.
– Как научи за делото?
Стикс сви рамене, като че ли нямаше желание да ми отговори.
– От един източник. Ченге.
Кимнах. Гилън си играеше ролята.
– Колко ще получиш, ако продадеш репортажа на някой канал?
– Зависи. Взимам седемстотин и петдесет за изключителен репортаж и петстотин за обикновен.
„Обикновен“ означаваше, че новинарската дирекция, която е купила репортажа от него, знае, че той може да го продаде на конкуренцията. Гилън беше удвоил нормалните си хонорари. Добър ход. Трябва да бе слушал какво се говори в залата, докато е снимал изслушването.
– Виж, какво ще кажеш, ако още сега ти го платим като изключителен репортаж – предложих му аз.
Стикс реагира идеално. Той се поколеба, като че ли не беше сигурен дали офертата ми е много етична.
– Всъщност ще получиш един бон – прибавих.
– Бива – кандиса операторът. – Дадено.
Докато Гилън оставяше камерата на пода и вадеше касетата, аз измъкнах пачка долари от джоба си. Бях запазил хиляда и двеста от парите, които на идване получих от Тели Воугъл. Обърнах се към Добс.
– Да уредя ли въпроса?
– Естествено – ухили се адвокатът.
Размених кинтите за касетата и благодарих на Гилън. Той ги прибра в джоба си и доволно се отдалечи към асансьорите.
– Идеално – похвали ме Добс. – Не бива да раздуваме случая, това буквално може да съсипе семейния бизнес, ако… Всъщност мисля, че тъкмо затова госпожа Уиндзор я нямаше днес. Не е искала да я познаят.
– Хм, ще се наложи да си поговорим за това, ако делото се проточи. Засега ще направя всичко възможно да го скрия от вниманието на медиите.
– Благодаря.
Разнесе се мелодия от мобилен телефон, класическо парче от Бах, Бетовен или някой друг покойник без авторски права, и Добс бръкна в джоба си, извади мобилния и погледна екранчето.