Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
На всеки час Мери пускаше парче от ризата си от ръкава и то литваше към земята.
Яздиха непрекъснато до обяд, когато спряха да напоят конете. По това време вече отвсякъде ги заобикаляха пустите нортъмбърландски полета, а над главите им небето бе безкрайно и сиво. Понякога над тях се виеха чайки. Мери се спусна на земята, благодарейки на съдбата. Силите й бяха изцедени от това, че й се налагаше да понася интимната близост на похитителя си през толкова много и сякаш безкрайни часове. Помисли си, че все едно се е намирала в ада.
Никой не й обърна внимание. Воините наоколо говореха тихо, а конете им пиеха жадно. Мери се приближи до едно изсъхнало самотно дърво. Седна уморено под него и пусна на земята поредното късче от ризата си. Когато воините се качиха отново на конете и се събраха заедно след няколко минути, тя стана и тръгна бавно към групата. Стивън де Уорън насочи едрия си жребец към нея.
— Харесва ли ти пейзажът, госпожице?
Тя го изгледа гневно.
— Какво толкова има да му харесвам? Наоколо всичко е грозно.
— Говориш като истинска шотландка — погледът му я прониза. — Наистина ли си шотландка, Мейри?
Тя се вцепени. Дали пред нея не стоеше дяволът, или пък умееше да чете мислите на хората? Или пък се е сетил коя е? Майка й, кралица Маргарет, беше англичанка. Братът на Маргарет беше Едгар Етлинг, внук на саксонския крал Едуард Изповедника. Той беше наследник на английския трон преда Завоеванието. Когато херцог Уилям Незаконородени нахлул в Англия, овдовялата майка на Маргарет избягала в Шотландия заедно с децата си. Търсела убежище и се бояла за живота на сина си. Малкълм се влюбил от пръв поглед в Маргарет. Оженил се за нея веднага щом починала първата му жена Ингеборг.
— Шотландка съм от главата до петите — изрече убедено Мери.
— Не говориш като шотландка, освен когато не поискаш. Английският ти е безупречен. Говориш по-добре даже от мен.
Разбира се, че английският й беше безупречен, макар и не само защото майка й беше англичанка. От години насам Малкълм беше въвел английски порядки и английския език в двора от уважение към жена си.
— Може би норманите са твърде тъпи, за да научат английския както трябва.
Кожата по лицето му се изопна.
— Май един норманин наистина е голям тъпанар.
Той скочи от коня си и я погледна загадъчно. На Мери не й харесаха нито думите, нито тонът му. Замръзна на място, когато той не я вдигна на седлото, а мина покрай нея.
Насочи се право към уродливото дърво, под което тя седеше допреди малко. Сърцето на Мери прескочи. Той се наведе и вдигна парчето от ризата. Стисна в юмрук копринения плат и закрачи тежко към нея.
— Каква хитруша си била ти.
Мери отстъпи назад.
Ръката му я сграбчи и дръпна към него.
— Ако желаеш толкова да си хвърлиш дрехите, само ми кажи.
Мери не успя да измисли подходящ отговор. Яростта му я вцепени допълнително.
— Откога оставяш тези следи, госпожице? Откога?
3
— Боли ме! — извика Мери.
Стивън я пусна мигновено. Мери се дръпна от него и разтърка ръцете си.
— Действително ли смяташ, че ще се предам без борба?
Стивън съжаляваше, че й причини болка, но като я чу, му се прииска да я разтърси отново. Това момиченце е решило да се бори с него?
— Откога?
— От сутринта.
На Стивън не му се вярваше. Той бе поразен от ума, дързостта и волята й.
— Много зле съм те преценил — изрече той грубо. След това извика: — Нийл!
Възрастният мъж мигновено се озова до него.
— Господарю?
Стивън не отделяше разярения си поглед от пленницата.
— Тази малка измамница ни е направила на глупаци. Оставила е следи. Предупреди хората, че е възможно да ни преследват.
Нийл подкара коня си.
Стивън посегна и придърпа към себе си Мери, когато тя се опита да отстъпи боязливо. Тялото й настръхна при докосването. Наложи му се да я влачи.
— И кого точно предупреждаваш, госпожице? Любовника си? Баща си?
Да! — извика тя. — Да, да, да! И скоро, много скоро мечът на баща ми ще те прониже, норманино, защото той е най-големият воин в цяла Шотландия!
Стивън спря.
— Така ли? Тогава сигурно го познавам.
Тя стисна упорито устни.
— Баща ти не е Синклеър от Даунри, както ти настояваше, нали? Толкова незначителен човек няма да посмее да ме нападне. И двамата го знаем. Тогава кого очакваме, Мейри? И това ли е името ти?