Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
— Кетчуп — отговори Рууста. — В случай че ми втръсне покълналото жито.
Зейфод помириса хавлията подозрително. Още по-подозрително засмука единия и край и веднага го изплю.
— Ъъффф — заяви той.
— Да — каза Рууста, — когато и на мен ми се е налагало да смуча този край, след това веднага трябва да се посмуче и другият.
— Защо — попита Зейфод недоверчиво, — какво има там?
— Антидепресанти — каза Рууста.
— Знаете ли, нещо нямам апетит към тази хавлия — каза Зейфод, като му я върна.
Рууста я взе, скочи пъргаво от бюрото, заобиколи го, седна на стола и си вдигна краката.
— Бийблброкс — каза той, като си сложи ръцете зад главата, — изобщо имате ли представа какво ще ви се случи на Фрогстар?
— Може би ще ме нахранят? — предложи той с надежда.
— Може би ще ви нахранят — каза Рууста — с представата за Шеметната бездна на абсолютното прозрение.
Зейфод за пръв път чуваше за подобно нещо. Беше уверен, че е запознат с всички увеселителни заведения в Галактиката, затова предположи, че Шеметната бездна на абсолютното прозрение не е едно от тях. Попита Рууста какво е това.
— Нищо повече — отговори Рууста — от най-жестоката форма на психическо изтезание, на което може да бъде подложено едно разумно същество.
Зейфод кимна примирено.
— Значи — каза той — няма да има ядене, така ли?
— Слушайте! — каза Рууста настойчиво. — Можете да убиете човек, да умъртвите тялото му, да прекършите духа му, но само Шеметната бездна на абсолютното прозрение е способна да унищожи душата на човек! Процедурата трае само няколко секунди, но последиците остават за цял живот!
— Опитвали ли сте някога Пангалактическия Гаргаробластер? — попита Зейфод троснато.
— Това е по-страшно.
— Брейй! — каза Зейфод, силно впечатлен.
— А имате ли представа защо искат да ми сторят това? — добави той след малко.
— Вярват, че този е най-добрият начин да ви видят сметката веднъж завинаги. Те знаят какво целите.
— А не биха ли могли да драснат няколко реда и да ми кажат какво е то, че и аз да знам.
— Вие знаете — изрече Рууста, — много добре знаете, Бийблброкс. Вие искате да се срещнете с човека, който властва над Вселената.
— Може ли да готви? — попита Зейфод, но като размисли, каза: — Не вярвам да може. Ако умееше да сготви едно хубаво ядене нямаше ла седне да се безпокои какво става във Вселената. Искам да се срещна с един майстор готвач.
Рууста въздъхна тежко.
— А вие какво правите тука? — запита го Зейфод. — Вие какво общо имате с цялата тази работа?
— Аз съм просто един от тези, които планираха всичко това заедно със Зарниууп, заедно с Йуудън Вранкс, заедно с вашия прадядо. И заедно с вас, Бийблброкс.
— С мен?
— Да, с вас. Казаха ми, че сте се променили, но не допусках, че толкова.
— Но…
— Тук съм, за да свърша една работа. Ще я свърша, преди да ви напусна.
— Каква работа бе, човек? За какво говорите?
— Ще я свърша, преди да ви напусна.
Рууста потъна в ненарушимо мълчание.
Зейфод беше ужасно доволен.
Глава 9
Въздухът на втората планета на звездната система Фрогстар беше спарен и нездравословен.
Влажните ветрове, които непрестанно духаха над повърхността и, вееха над покритите със сол крайбрежни низини, над пресъхналите блата, над гъстата, гниеща растителност и над порутените останки на разрушените градове. Нищо живо не се движеше по повърхността й. И тя, подобно на много други планети в тази част на Галактиката, беше отдавна изоставена.
Воят на вятъра беше доста тъжен, когато се луташе сред развалините на старите къщи в градовете; още но-тъжен бе, когато се блъскаше в основите на високите черни кули, които се поклащаха тревожно тук и там по повърхността на този свят. На върха на тези кули живееха орляци големи, мършави, зловонни птици, единствените наследници на цивилизацията, живяла някога тук.
Най-тъжен обаче бе воят на вятъра, когато преминаваше над едно пъпковидно здание, разположено насред широкото сиво поле в покрайнините на най-големия от изоставените градове.
Това пъпковидно здание беше станало причина този свят да си спечели репутацията на възможно най-зловещото място в цялата Галактика. Отвън то представляваше просто един метален купол с диаметър около тридесет фута. Отвътре представляваше нещо толкова чудовищно, че умът е неспособен да го побере.
На около стотина ярда от него след един участък от осеяна с ями, опустошена и невероятно безплодна земя се намираше нещо, което навярно може да бъде описано като подобие на площадка за кацане. По-конкретно върху една доста голяма площ бяха пръснати грозните скелети на две или три дузини аварийно приземили се сгради.