Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Кайтазов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)». Краткое содержание книги:
— 7 —
Да се научим да мислим — в нашите училища това отдавна е непознато. В университетите, дори и при истинските учени, логиката започва да отмира като теория, като практика, като занаят. Прочетете някоя немска книга — ни помен от необходимата техника на мисленето, ученост, начетеност, воля за майсторство, ни следа от необходимостта за усвояване на мисленето като танц, като вид танц… Кой от съвременните немци познава от собствен опит „леката стъпка“ в духовното, онази лека стъпка, вливаща енергия в мускулите! Вдървената показност на духовния жест, грубата ръка, която сграбчва — това е толкова немско, че в чужбина мнозина го отъждествяват с немската същност. Немецът изобщо не притежава чувство за нюанс… Това, че немците успяха да понесат своите философи и най-вече онова най-сгърчено и уродливо понятие, съществувало някога — великия Кант, — не ги прави много по-привлекателни. Защото не можем да изключим танца във всичките му форми от благородното възпитание. Да можеш да танцуваш с нозе, с понятия, с думи, бих добавил — и с перото — да се научиш на писане! Но тук вече сигурно се превръщам в пълна загадка за немските читатели…
СТРАНСТВАНИЯТА НА ЕДИН НЕСЪВРЕМЕННИК
— 1 —
Моите непоносимости. Сенека: или тореадорът на благородното. Русо: или връщане към природата im impurus naturalibus19. Шилер: или моралният тръбач на торбаланковците. Данте: или хиената, твори в гробовете. Кант: или cant20 като свободен в себе си характер. Виктор Юго: или маякът в морето на глупостта. Лист: или училище за рутинно отношение към жените. Жорж Санд: или дойна крава с добър „стил“. Мишле: или опиянението, събличащо си роклята. Карлайл: или песимизмът като отказан обяд. Джон Стюарт Мил: или обидната яснота. Братята Гонкур: или Аяксите в борба с Омир. Музика от Офенбах. Зола: или „радостта да вониш“.
— 2 —
Ренан21. Теология или загниване на разума чрез „греха“ (християнството). Свидетелство за Ренан, който, дори и да рискува с някое да или не в неопределен вид, винаги греши, при това с една смешна последователност и методичност. Например той искаше да обедини la science22 и la noblesse23, но науката принадлежи на демокрацията и може да се докосне с ръка. С известно честолюбие той иска да създаде един духовен аристократизъм, а същевременно коленичи пред неговата противоположност, евангелието на покорството — как биха помогнали тук свободният дух, модерното, шегата и присмехът, след като си останал при християнина, католика и духовника! Както йезуитите и изповедниците, в областта на изкушението Ренан е просто изобретател: в душата му се крие и една чернокапска усмивчица — както и всички духовници, той е най-опасен, когато обича. Тогава няма равен на себе си… Именно този облекчаващ нервите Ренанов дух е още една гибел за бедната, болна и лишена от воля Франция.
19
В одежди, прикриващи срамната голота. — Бел. прев.
20
Схващане, че нещото се изразява само със своите положителни качества, откъм положителната си страна. — Бел. прев.
21
Ернест Ренан (1832–1892) — френски теолог и ориенталист, учен в областта на религията. „Религията е продукт на нормалния живот, човек възприема истината по-добре, ако е религиозно защитен. Добър е онзи, който приема предопределения световен ред, който намира смъртта лоша и безсмислена.“ Критикуван от Ницше. — Бел. прев.
22
Науката. — Бел. прев.
23
Благородството. — Бел. прев.