Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Вече се погрижиха. — Баща му кимна към подноса и каната на масата. — От нищо друго нямам нужда. Искам само да говоря с теб, точно това е причината да изтърпя окаяното пътуване дотук!
— Повтарям — тук съм, готов да ти служа. Толкова ли тежко беше пътуването? И какво те накара да дойдеш чак в Неварсин?
— Ти! — изръмжа баща му. — Кога ще си готов да се върнеш където ти е мястото, за да изпълниш дълга си към семейството и рода?
Аларт сведе поглед, стисна юмруци, докато ноктите му се забиха в кожата на дланите. Видяното в тази стая само преди няколко минути го смразяваше. В поне едно от разклоненията на бъдещето, възникващи с всяка изречена дума, Стивън Хастур, господар на Елхалин — и по-млад брат на крал Регис II, седнал на трона в Тендара, — лежеше на каменния под с пречупен врат. Аларт съзнаваше, че яростта, напираща в душата му при всеки спор с неговия баща още от детството му, може твърде лесно да го тласне към отцеубийство. За миг престана да слуша, зает само с възстановяването на спокойствието си. Заговори чак когато се увери, че в гласа му няма да прозвучи враждебност или дори неприязън.
— Татко, много съжалявам, че предизвиквам недоволството ти. Мислех, че знаеш какво е желанието ми — да прекарам живота си сред тези стени като монах и лечител. Посред лято идната година ще ми позволят да положа последните обети, за да се откажа от името и земното си наследство, да остана тук до сетния си ден.
— Да, не съм забравил, че изрази такова желание, породено от болния ти тогава ум — изсумтя дом Стивън Хастур. — Очаквах да си се отърсил от глупостите, щом излекуват душата и тялото ти. Е, Аларт, как си сега? Изглеждаш ми здрав и силен мъж. Добре е, че тези смахнати кристофоро не са те морили от глад, нито са те подлудили от лишения… поне засега.
— О, чувствам се чудесно, татко. Както сам виждаш, в тялото ми не липсва сила, а душата ми намери покой.
— Тъй ли? Значи няма защо да ти се сърдя за годините, които предпочете да прекараш в Неварсин. Както и да са постигнали това чудо монасите, ще им бъда вечно признателен.
— Тогава покажи благодарността си, като ми позволиш да остана тук, където съм щастлив и имам свое място.
— Невъзможно! Това е безумие!
— Позволяваш ли да те попитам защо се гневиш?
— А, да, забравих, че никой не те извести — промърмори господарят на Елхалин. — Брат ти Лорън умря преди три години. Имаше ларан също като твоя, но за жалост в още по-лош вид. Изобщо не успяваше да отдели миналото от бъдещето. Когато дарбата го налегна с цялата си мощ, той се затвори вътре в ума си, престана да говори и дори не забелязваше нищо наоколо. Така умря.
Аларт се натъжи. Когато напусна дома си, Лорън беше още дете и не се чувстваха особено близки, но го потресе мисълта за страданията, които момчето е изтърпяло. И на самия него оставаше само крачка до същата участ!
— Това ме натъжава, татко. Жалко, че вече е било късно да го изпратите тук. Монасите вероятно щяха да помогнат и на него.
— И един ни стигаше! — отсече дом Стивън. — На рода ни не са нужни слабаци. По-добре да умират рано, вместо да умножават своите недостатъци в потомството си. Негова светлост Регис има един-единствен наследник. По-големият му син загина в битка с онези нашественици, поробили Серайс, затова Феликс трябва да седне на трона след баща си. Но момчето не се радва на добро здраве. Аз съм следващият наследник, после е твоят брат Деймън-Рафаел. Напомням ти, че само четирима те делят от трона, а сегашният ни крал скоро навършва осемдесет години. Ти обаче още нямаш дори един син!
Аларт не се сдържа, обзет от погнуса:
— Да вярвам ли на ушите си? Искаш да предам на следващите поколения проклятието, което нося в кръвта си?! Току-що ми каза, че то е погубило Лорън!
— И все пак имаме нужда от тази прозорливост за бъдното — натърти дом Стивън. — Ти вече си я овладял. Лероните от Хали измислиха как да я запазим в нашия род, но и да се отървем от нестабилността на психиката, която застраши твоя разум и довърши Лорън. Опитах се да обсъдя с теб това още преди да потеглиш към манастира, но ти тогава не беше в състояние да мислиш за потребностите на рода. Споразумяхме се с рода Ейлърд за една от техните дъщери, чиито гени са така модифицирани, че да бъдат доминантни в потомството й. Вашите деца ще имат твоята дарба, както и способността да я контролират, без да заплашва живота им. Ще се ожениш за това момиче. Тя има и две сестри недестро, а лероните от Кулата откриха начин да им въздействат така, че да раждат само синове от теб. Ако експериментът е успешен, синовете ти ще имат и дарбата, и властта над нея. — В този миг най-сетне видя разкривеното от отвращение лице на Аларт. — Ти какво, ще ми се глезиш ли сега?