Равноденствие

— Да, мога да дам съвет. Първо, още веднъж ще подчертая, че правим всичко възможно, за да открием човека или хората, отговорни за тези убийства. И искаме да помолим гражданите да запазят спокойствие, да ни съдействат с каквото могат и ако някой разполага с някаква информация, непременно да ни я съобщи.

Картината се смени и Филип изключи телевизора.

— Много е предпазлив — отбеляза Лора.

— Така трябва. Стандартна полицейска практика: никога не издавай подробности. За да може, ако някой дойде с информация, която не е била огласявана пред обществото, да знаеш, че следата е истинска. А и намалява риска разни откачалки да се опитват да имитират.

— Знам всичко това, Филип. Да не си забравил какво работех в Ню Йорк?

Филип се усмихна.

— Извинявай.

— Е, ти ще си малко по-конкретен от Мънро, нали?

— Разбира се, Лора.

Той се отпусна в креслото, изопна крака, пое дълбоко дъх и й разказа за момичето в лодката. След като описа снимките, които беше направил, замълча и пресуши чашата си.

— Мили боже — бавно каза Лора. — А аз мислех, че Ню Йорк е опасно място. И са ти казали, че тялото е било там, колко? Четири часа?

— Беше отчасти скрита от клоните на едно дърво. Някаква жена я забелязала тази сутрин.

— Хубава гледка, на която да се натъкнеш, няма що.

Филип само поклати глава.

— Това означава, че убийството е станало в ранните часове на утрото, към три или четири сутринта.

— Най-вероятно — отвърна Филип и я погледна уморено. — Живеела е в една къща на реката. Това е отдалечен приток на Чаруел, няма туристически лодки. А освен това е извън сезона. Тази е била семейната лодка. Родителите й са в Европа. Работата е в това, че не е била убита там. Мънро ходи в къщата. Спалнята на момичето изглеждала като касапница. Сложена е в лодката по-късно, а след това лодката е била избутана под дърветата и завързана за брега.

— Много внимателно обмислено. И в черепа е била оставена сребърна монета?

— Точно така.

— Забеляза ли къде беше златната монета при първото убийство? Видя ли я, преди Мънро да я земе?

— Не.

— Нали не пипат местопрестъплението, преди да си направил снимките?

— Така е, но раната беше голяма каша. Доколкото разбрах от съдебните медици, монетата е била в гръдния кош и са я видели едва когато са започнали да оглеждат раната.

— Ето, виждаш ли: още един ритуален елемент.

— Какво искаш да кажеш?

— Двете убийства са станали с разлика няколко часа. Млади момичета. Обезобразяването е извършено с хирургическа точност.

— Е, и?

— Ами, чувала съм нещо подобно, а и ти си го чувал. Сещаш ли се за Уайтчапъл, около 1880 година? Млади момичета, убити и разчленени?

— Супер — възкликна Филип и подаде чашата си за още едно питие. — Само това ни липсваше в Оксфорд: Джак Изкормвача в двадесет и първи век.