Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
Когато се засилва опасността от фашизъм, на 19 май 1934 г. е извършен преврат, с който на власт идва режим, твърде интересен за изследователите на политическите системи — прегражда се пътят на фашизма, но се използват антидемократични методи на управление, които се откриват и при фашистките диктатури. Забранена е обаче дейността на всички без изключение политически партии. Нараства ролята на двореца в управлението на страната и на държавата в ръководството на обществото. Политическите партии продължават дейността си полуофициално и се състезават в изборите за Народно събрание. Левите политически партии достигат в борбата си срещу режима до една абсурдна, т. е. ненаучна, квалификация — монархофашизъм. Фашизмът не може да бъде монархически — това противоречи на идеологията му и на организационните му структури — над фашисткия водач може да стои само Бог! А монархията не може да бъде фашистка, нито социалдемократическа, нито комунистическа — тя е върхът на една държава и монархът може само да търпи по силата на различни обстоятелства един политически режим, а при други обстоятелства да се меси в неговото функциониране, но не и да моделира неговата идеология.
В Европа има още няколко режима, които се побират в рамките на авторитарните режими и същевременно имат своите особености. Режимите в Унгария и Полша по-скоро наподобяват балканските режими. В Португалия през 1932 г. Салазар застава начело на диктатура, която се опира на консервативния елит, на военните и на католическата църква, критикува германския националсоциализъм и се опитва да ускори икономическото развитие чрез корпоративна система. В Испания в избухналата през 1936 г. гражданска война генерал Франко сваля правителството на Народния фронт с помощта на интервенцията на Италия и Германия и влиза в съюз с испанската фашистка партия, но опорите и политиката на режима са типични за авторитарния режим. Именно поради тези причини и в Португалия, и в Испания режимите се запазиха дълги години след края на Втората световна война.
КОЛОНИАЛНАТА СИСТЕМА
Съдбата на колониите е в зависимост от резултата от битката между великите сили, която се води в Европа. В Западна и Югозападна Африка германците са победени сравнително бързо. В Източна Африка, ири езерото Танганайка, властта им се задържа до края на 1917 г. с помощта на 20 хил. мобилизирани негри. Войната в Африка предлага необичайна за черното население гледка — да се бият бели срещу бели. Германия губи и своите островни владения в Тихия океан. Общо Германия губи колониите си с площ от 3 млн. км2 н 13 млн. население. В победата на Антантата колониите участват със свой принос. Войната изисква от тях увеличено производство на храни и суровини. За първи път колониите получават положителен баланс в търговията си с метрополиите. В Индия например производството на памук се увеличава с 50 %, а добивът на въглища от 12 млн. т достига 22 млн. тона.
Франция мобилизира 587 хил. войници от своите колонии и почти 200 хил. работници. По-голямата част от тях заминават в Европа. От Френска Западна Африка са мобилизирани 200 хил. негри и 23 хил. от тях загиват във войната. От Мароко, Алжир и Тунис са мобилизирани 300 хил. войници, от Индокитай — 50 хиляди. Великобритания мобилизира само в Индия 954 хил. войници и 60 хил. от тях загиват на Западния фронт.
След преразпределението на германските колонии картата на колониалните империи през 1919 г. е със следните показатели:
СтраниПлощ (км²)НаселениеКолонии площ (км²)Колонии населениеВеликобритания (без доминионите)244 00046 500 00015 124 000395 000 000Франция551 00038 000 00012 000 00060 000 000Белгия30 5007 570 0002 365 00015 000 000Португалия92 0005 800 0002 085 0008 800 000Холандия34 1006 800 0002 045 00048 000 000Италия310 00036 000 0001 600 0001 200 000Опознали европейския стандарт на живот и сблъскали се с европейската култура, войниците от колониалната армия се завръщат в родните си места с променено самочувствие. Воювали или работили рамо до рамо с „господарите“от метрополиите, те носят духа на реформите, а за Индия — и на свободата. Формира се и интелигенция от завършилите образованието си в метрополиите и от първите випуски на откритите в колониите училища.