Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Записки по съвременна история 1918–1945
Записки по съвременна история 1918–1945 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Записки по съвременна история 1918–1945

Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:

Записки по съвременна история 1918–1945
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 56
Перейти на страницу:

Възстановяването на Втория интернационал заставя болшевиките да избързат с подготовката й. От нея Ленин очаква прокламирането на нов интернационал, но бушуващата гражданска война затруднява пропагандирането и провеждането й.

В присъствието на делегати или просто на намиращи се в Русия комунисти конференцията е открита на 2 март 1919 година. Идеята на болшевиките за незабавно създаване на комунистически интернационал не е подкрепена от представителя на Германската комунистическа партия Еберлайн под предлог, че първо трябва да се създадат комунистически партии в големите капиталистически страни, а после вече да се обединяват. Истинската причина е, че ръководители на ГКП не са одобрявали установената от болшевиките диктатура и техните опити да наложат руския модел на завземането на властта като модел за западноевропейските социалдемократи. Няколко месеца преди края на войната Роза Люксембург пише, че без общи избори, без неограничена свобода на печата и събранията, без свободната борба на мненията се достига „до господство на клика, наистина — на диктатура, но не диктатура на пролетариата, а диктатура на шепа политици, т. е. до диктатура в чисто буржоазен смисъл, в смисъл на господство на якобинците“. „Свободата — продължава Р. Люксембург — само за привържениците на правителството, само за членовете на една партия, колкото и многобройни да са те, това не е свобода. Свободата всякога е свобода за другомислещите.“ И тя пряко критикува Ленин: „Но той изцяло греши в избора на средствата. Декретът, дикгаторската власт на фабричните надзиратели, драконовските наказания, терорът — всичко това е временно лекарство. Единственият път към възраждането е: училището на обществения живот, неограничената най-широка демокрация, общественото мнение. Именно господството на терора деморализира.“

Ленин отхвърля обвиненията в диктатура на партийната върхушка над руския народ и подготвя тезиси „За буржоазната демокрация и диктатурата на пролетариата“, които прочита на 4 март. В тях той не критикува покойните водачи на ГКП Р. Люксембург и К. Либкнехт, а спори с лидерите на германските социалдемократи и с брошурата на Кауцки „Диктатура на пролетариата“. Същия ден, 4 март, Ленин и Троцки са успели да убедят делегатите да обявят, че конференцията трябва да се превърне в Учредителен конгрес на Третия, Комунистическия интернационал.

Българинът Кръстю Раковски, който е секретар на Балканската социалдемократическа федерация, получава правото да гласува от името на партията на българските социалисти и на румънските социалисти. Раковски обаче има друг, много по-важен пост — той е председател на болшевишкото правителство на Украйна и само след няколко седмици е включен във висшето ръководно тяло на Руската болшевишка партия — Организационното бюро на Централния комитет, в което са и Троцки, Дзержински (министър на вътрешните работи и шеф на политическата полиция) и други най-видни болшевики. Еберлайн се въздържа при гласуването, всички други делегати приемат предложението и тогава Еберлайн обявява, че в такъв случай ГКП влиза в Интернационала (и това не го спасява — след години Сталин му взема главата).

Болшевишката власт продължава да живее с надеждата за световна пролетарска революция, че тя само е прекъснала за малко своя ход и набира сили като вулкан преди ново, още помощно изригване — непреодолимо, неумолимо като природен закон, защото се предизвиква от закономерности на икономическото развитие.

Първият конгрес на Комунистическия интернационал приема документи, които разкриват колко нереални са били плановете на ръководителите му. В Платформата се прокламира раждането на нова епоха на разлагане и вътрешно разпадане на капитализма, „епоха на комунистическата революция на пролетариата“, на открит бунт с буржоазната машина. Тази оценка е напълно в духа на всички доклади, статии и речи на Ленин, който на 2 март е открил срещата на комунистите с оптимистичното уверение: „Нека буржоазията още свирепствува, нека тя още избива хиляди работници — победата е наша, победата на световната комунистическа революция е осигурена.“ Платформата завършва с призива: „Да живее международната република на пролетарските Съвети!“ При закриването на конгреса на 6 март Ленин демонстрира пред делегатите същата вяра в близкия триумф на комунизма по целия свят: „Победата на пролетарската революция в целия свят е осигурена. Наближава основаването на международната Съветска република.“ Думите му се посрещат с бурни ръкопляскания. Ленин се е чувствал вече като президент на тази република. Същия ден на делегатите подаряват „Правда“ и на несвикналите с кирилицата им превеждат статията на Ленин, че основаването на Коминтерна „е преддверие на интернационалната република на съветите, на международната победа на комунизма“.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 56
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)