Бунтът

— Прекрасни коне, лорд Ашбърн. — Малкълм бе започнал да помага за тимаренето. — Аз мога да ги управлявам много добре, нали знаете.

— Не бих се усъмнил. — Бригъм свали палтото си и тъй като сакото му и без това бе разсипано, се включи и той. — Може би ще успеем да намерим някой следобед, така че да ми покажеш?

— Наистина ли? — Нямаше по-бърз път до сърцето на момчето. — Едва ли ще мога да се справя с вашата карета, но ние имаме кабриолет. — Изсумтя съвсем по мъжки. — Макар че майка ми не ми дава да карам сам нищо, освен каручка с пони.

— Нали ще си с мен? — Бригъм плесна един от конете по хълбока. — Изглеждат в добра форма, Джем. Иди погледни кобилата на мастър Макгрегър.

— Моля ви, сър, защо не я видите и вие? Много е красива.

Бригъм сложи ръка на рамото му.

— Ще се радвам да се запозная с нея.

Доволен, че бе намерил сродна душа, Малкълм го хвана за ръката и го поведе през конюшнята.

— Казва се Бетси. — Като чу името си, кобилата показа глава над вратата на клетката си в очакване да бъде почесана.

— Прекрасна дама. — Тя бе дореста, с не много красиви петна, но с достатъчно хубава фигура и горда стойка. Бригъм вдигна ръка да я погали и кобилата вдигна уши и впери в него спокойните си питащи очи.

— Хареса ви. — Малкълм бе доволен, сякаш вярваше повече на мнението на животните, отколкото на хората.

В клетката Джем се зае спокойно и уверено за работа и младият Малкълм бе впечатлен от опитността му. Бетси стоеше търпеливо, от време на време въздъхваше, така че тежкият й корем се разклащаше, и размахваше опашка.

— Скоро ще се ожреби — произнесе се Джем. — До един-два дни.

— Аз искам да спя в конюшнята, ала Серина все идва и ме измъква.

— Не се безпокой, сега Джем е тук — успокои го Джем и излезе от клетката.

— Но нали ще ми съобщиш, когато дойде времето?

Джем поиска с поглед разрешение от Бригъм, получи го и кимна:

— Не бой се, ще те извикам.

— Мога ли да те помоля да заведеш Джем в кухнята? — попита Бригъм. — Той не е ял.

— Моля за извинение. — Малкълм изведнъж стана сериозен и изправи рамене. — Ще се погрижа готвачът веднага да ти приготви нещо. Довиждане, милорд.

— Наричай ме Бриг.

Малкълм се засмя, стисна официално протегнатата ръка и изскочи навън, като извика Джем да го последва.

— Оперено хлапе, ако мога да се изразя така, милорд.

— Можеш. Джем, опитай се да запомниш, че той е млад и впечатлителен. — Джем погледна неразбиращо и Бригъм въздъхна. — Ако започне да псува като английския ми коняр, на мен ще ми отрежат главата. Има сестра, която с удоволствие ще го стори.

— Да, милорд. Ще бъда самото благоприличие. Обещавам. — Джем се ухили и излезе навън след Малкълм.

Бригъм така и не разбра защо се забави. Може би защото бе тихо, а конете бяха добра компания. Бе вярно, че бе прекарал голяма част от младостта си по същия начин, както Малкълм, в конюшните. Бе научил доста интересни фрази. Можеше при нужда да запретне екипаж два пъти по-бързо, отколкото своя коняр. Можеше майсторски да кара каретата или да лекува навехнато сухожилие и много пъти бе гледал как се раждат жребчета.