По заповед на президента

Автор: Грифин Уилям
Серия: The Presidential Agent #1
Язык: болгарский
Переводчик: Силвия Ненкова
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:

Двама въоръжени мъже се качват на борда на „Боинг 727“, изоставен на летище в Ангола. Те отвличат самолета, прерязват гърлата на екипажа и отлитат неизвестно къде. САЩ веднага са обхванати от ужас: нито ЦРУ, нито ФБР, нито някоя друга разузнавателна агенция, може да намери самолета или да потвърди мълвата, че терористи са го отвлекли с цел да го разбият в сграда в САЩ.
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.

Перейти на страницу:

— Мисля, че знам, сър — каза генерал Потър.

Нейлър го погледна. Генерал Потър, който знаеше, че според генерал Нейлър липсата на информация е нещо по-добро от грешната информация, каза:

— Не съм сигурен, сър, ще проверя.

— Да — каза генерал Нейлър.

Той хвърли поглед към вратата и видя старши сержант Сагинс.

— Сагинс, ще помолиш ли генерал Макфадън, ако е свободен, да дойде в офиса ми след двайсет минути?

Генерал Албърт Макфадън от американските Военновъздушни сили беше помощник-командир в Централното командване.

— Да, сър.

После генерал Нейлър посвети вниманието си на своята адска черна кутия, натисна бутона ОТГОВОР и написа:

РАБОТИМ ПО ВЪПРОСА. ЩЕ СЕ СВЪРЖА С ТЕБ. УВАЖЕНИЯ.

НЕЙЛЪР

Когато вдигна поглед, видя, че генерал Потър стои до вратата.

Потър беше висок, слаб и аскетичен на вид мъж, който не приличаше на онова, което обикновено ни идва наум, когато думите Специални части бъдат произнесени. Нейлър знаеше, че по негово време той е бил истинска легенда. И че е всичко друго, но не и аскет. Беше много добър готвач, особено добре приготвяше морска храна.

— Разполагаш ли с нещо? — запита Нейлър.

— Да, сър. Генерале, аз знам кой е човекът на ЦРУ в Ангола. Той е един от нас — каза Потър.

— Един от нас?

— Той е специален агент, генерале — каза Потър и отново се усмихна. — Беше лошо ранен в Афганистан, където служеше в част 160, и когато излезе от болницата, започна работа в агенцията. Мислех, че ще им помага да решават основните си проблеми с обучението на нови кадри, но те го изпратиха в Ангола.

Част 160 бяха специалните авиационни части.

— Знаеш ли името му?

— Милър. Х. Ричард Милър. Майор.

— Добър човек — каза Нейлър.

— Познавате ли го?

— Познавам не само него, но и баща му, и дядо му — каза Нейлър. — Не познавам прадядо му, или може би това беше пра-прадядо му. Но през Испано-Американската война той бил главен сержант в Десета кавалерия, когато Теди Рузвелт повел войниците си нагоре по хълма Сан Хуан. Чух, че бил ранен… — „Чарли ми каза…“ — в Афганистан. Свалили хеликоптера му.

— Да. И нещо се забило в коляното му.

— Имаме ли обратна връзка с него, Джордж?

— Да. Поддържаме непрекъсната връзка с него. Разполагаме с доста канали.

— А аз получих съобщението случайно, извън какъвто и да било канал — каза с горчивина Нейлър. — Но предполагам, че Централното командване ще научи това и официално. Наистина съм вбесен и уморен от Ленгли, откъдето винаги се бавят да ме информират за каквото и да било. — След секунда добави: — Това не си го чул.

Потър се усмихна и направи жест, с който искаше да каже: „Не знам за какво говориш.“

— Позволи ми да видя рапортите, които той е изпратил — нареди Нейлър.

— Да, сър.

(ТРИ)

Онова, което отначало беше описано евфемистично като „създаване на наистина първокласна връзка“ между ЦРУ, ФБР и Централното командване, беше непосредствен резултат от събитията, които бяха общоизвестни като „11/9“, врязването на два въздушни лайнера в кулите-близнаци на Световния търговски център и нападението над Пентагона, както и пропускането на целта в столицата и падането на самолет в Пенсилвания.

Никой не каза нищо на глас, но Централното командване беше най-важният щаб в армията. То беше отговорно за „онези райони от света, за които не отговаря нито една друга агенция“.

Обучението на войниците се извършваше в щаба, зад дебели каменни стени, във Фортрис Монро във Вирджиния. Южното командване, чийто щаб беше в Панама от много години, сега се водеше на адрес 3511 NW на Деветдесет и първо авеню в Маями, Флорида 33172–1217. Те отговаряха за Централна и Южна Америка. Никой не се страхуваше от внезапна война с, да кажем, Уругвай, Чили или Аржентина, или дори Венецуела, или Колумбия, макар да се следяха отблизо действията на последните две държави и, разбира се, на Куба.

Командването за Далечния изток отговаряше за района на Тихия океан. В този район напоследък нямаше много войници, защото никой не очакваше война да избухне там например утре следобед. Европейското командване, както подсказваше името му, носеше отговорност за Европа. От близо половин век съществуваше истинска загриженост, че Червената армия ще успее да направи цяла Европа подвластна на игото на комунизма. Тази заплаха вече не съществуваше.

Някои хора се питаха каква роля оставаше за североамериканската организация, чиито военни сили се оглавяваха от американски генерал, сега, когато съветската заплаха беше сведена до минимум, ако въобще съществуваше, а НАТО приемаше в своите редици държави, срещу които някога беше готово да воюва.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?