Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Нищо определено — отвърна Лори. Продължаваше да си мисли за булимията.
— Казвам ти, трябва да му се признае на стария Фонтуърт — продължи Джак. — Винаги съм го смятал за недостатъчно добросъвестен, но миналата нощ изглежда е свършил добра работа. С двойното самоубийство е открил и тежко фенерче на предната седалка на вана до жертвите, и се е сетил да го донесе с телата. Забелязал е също, че вратата откъм шофьорската седалка е открехната.
— Защо е толкова важен този фенер? — не се сдържа Лори.
— Съвсем просто. Първо: доста изненадващо беше наличието на едно-единствено предсмъртно писмо. При двойни самоубийства обикновено се намират две писма, или едно, написано от името на двамата. Направи ми впечатление, тъй като са го направили заедно. Точно тук ми светна червената лампичка. Тъй като бележката беше написана — както можеше да се предположи — от жената, избрах да започна с нейната аутопсия. След всичко това очаквах да намеря нещо токсикологично, като нокаутираща дрога или нещо подобно. Не съм очаквал да открия нещо голямо, но така стана. Тя имаше една вдлъбнатина на челото, точно над линията на косата, която беше странно извита.
Джак млъкна. Усмивката му се върна.
— Не ми казвай, че формата на фенерчето пасва на вдлъбнатината.
— Схвана! Пасна идеално! Изглежда, че работата е измислена от съпруга, който е подготвил сцената и по всяка вероятност дори е написал писмото. След като е ударил жена си, я е сложил на пасажерското място във вана и е запалил двигателя, после се е върнал вкъщи да изчака. Когато решил, че е минало достатъчно време, върнал се е да провери дали жена му вече е мъртва, но не е осъзнал колко бързо може да стане жертва на въглеродния окис, ако концентрацията е много висока. Влизайки в колата паднал в безсъзнание и последвал жена си в отвъдното.
— Ама че история!
— Не е ли ирония? Мислех, че е двойно самоубийство, а излезе убийство по отношение на жената и нещастен случай по отношение на мъжа. Съдебната патология определено може да поднася изненади.
Лори кимна. Тя отлично си спомняше, че си бе помислила същото, преди да започне аутопсията на свръхдозата.
— И за да завърша: искаш ли да слезем долу и да обядваме заедно?
— Не знам. Ужасно съм гладна, но имам много работа.
— Е, може би ще те придумам? Ако ли не, ще се видим по-късно.
Лори му махна с ръка и той изчезна по коридора. Тя отново насочи вниманието си към листчето с телефонния номер и си помисли, че наистина днес всичко става на обратно. И тя бе очаквала да открие, че смъртта на Шон е причинена от емболия или от подобна аномалия. Но тъй като не бе установила нищо такова, сега й хрумна, че причината може да е нещастен случай, като например неочаквано късно усложнение при анестезията. Което се е оказало смъртоносно.
Замисли се над тази идея. Изглеждаше й направо изсмукала от пръстите, но после се сети за Сара Кромуел и как само минути по-рано би казала същото за нейния случай. Аутопсията на Шон вече я беше изненадала с липсата на каквото и да е откритие. Можеше ли да я изненада още веднъж? Тя се поколеба, но си каза, че не трябва да го изключва напълно.
4.
Въпреки безпокойствата на Лори, разговорът с д-р Макгилън протече изненадващо спокойно. Той прие новината за липсата на доказателства при аутопсията хладнокръвно. Сякаш бе приел информацията като комплимент за обожавания си син, която потвърждаваше представата, че момчето му наистина е идеално както външно, така и вътрешно.
Лори остави слушалката и се замисли, гледайки с празен поглед напред към корковото табло, окичено с безбройни бележки, напомняния и визитни картички. Чудеше се как да ускори процеса, но ръцете й бяха вързани. Трябваше да изчака Морийн и Питър и се надяваше да получи отговор на въпросите си.
Минутите се точеха. По едно време влезе Рива, стовари папките на бюрото си и се отпусна уморено в стола Лори махна с ръка, но не се обърна. Умът й се бе отплеснал към Джак и дразнещото му безгрижие и веселост и техните отношения. Макар да не й бе приятно да го признае, ставаше все по-ясно, че той е щастлив от решението й да се изнесе.
Оттам мислите й я пренесоха отново към случая с Шон и коментарите на Джак за резултатите от собствената му работа. Дали бе възможно смъртта на Шон да се дължи на убийство? Спомни си няколко скандални епизода за серийни убийства, станали в здравни институции, особено за един скорошен, който не можеше да бъде разрешен прекалено дълго време. Подобен сценарий трябваше да се обмисли, макар да разбираше, че всички замесени пациенти в тези серии са възрастни, хронично болни хора, и че съществуваше намек за въображаем, макар и разочароващ мотив. Никой от тези жертви не е бил енергичен двадесет и осемгодишен мъж с целия живот пред себе си.