Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Тъй че картината е пред очите ни: бог отец се подава от един облак и пита убиеца, а той мърмори през зъби със забележителното спокойствие на професионален престъпник, който е уверен, че е заличил следите на престъплението и води за носа следствените органи. Бог обаче не е изпуснал нито една подробност на произшествието; неговото божествено око и този път се оказало на висота.
„И рече (господ): какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към мене“ (Битие, гл. 4, ст. 10).
Ясно е, че Каин ще бъде жестоко наказан. Бог го проклина и заявява:
„Когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята“ (Битие, гл. 4, ст. 12).
Каин е обречен на скитничество, да няма постоянно място, обречен е вечно и безспирно да скита и да се мъчи. Но разрешете, драги боже! Ако в своите скитания той няма да знае нито отдих, нито покой, как в същото време ще бъде и земеделец? Та нали това занятие изисква уседналост? Как ще може да обработва земята, та дори и безплодно?
Обаче библейският Каин приел всичко това за сериозно, изплашил се много и дори от страх забравил, че човечеството се състои от трима само човека — неговите родители и той самия. Нему вече му се привижда, че по време на своите скитания той може да бъде убит изневиделица от някакви престъпници.
„И рече Каин господу (богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе; ето, ти сега ме пропъждаш от лицето на земята и аз ще се скрия от лицето ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие“ (Битие, гл. 4, ст. 13–14).
И изведнъж господният гняв се смекчил. Загубил чувството за реалност, бог взема Каин под своя защита срещу несъществуващите убийци. Ако това не е глупост, интересно е да се знае какво е?
„И господ (бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава господ (бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне“ (Битие, гл. 4, ст. 15).
Тук неволно очакваш по-нататък разказ за скитническите приключения на Каин. Но напразно. Оказва се, че никой не е бил по-голям домосед от този „скитник“.
„И отдалечи се Каин от лицето господне и се засели в земята Нод на изток от Едем. И позна Каин жена си и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град и нарече града по името на сина си Енох“ (Битие, гл. 4, ст. 16–17).
Оттук ние узнаваме, че Каин се оженил; авторът не казва за кого. Ясно е, че Адам и Ева са имали дъщери, които Библията не е благоволила да спомене, и че Каин се е оженил за една от своите сестри. Ние не ще го обвиним в грях: съдейки по „свещеното писание“, кръвосмешението е било задължително в първите времена на човечеството.
Но това, което ни кара да подскочим от изненада, е градът, основан от Каин. Това е вече прекалено! Скитник, който строи град! А какви работници е наемал той? С какви ли инструменти са се ползвали те за строителните работи? И на края, откъде е набирал Каин жителите за този славен град? Благочестивият автор на „свещеното писание“ не се е посвенил да излъже тук прекалено самонадеяно.
Следващите стихове ни описват потомството на Каин. Енох родил Ирад; Ирад родил Мехиаел; Мехиаел родил Матусал; на всички тези лица се знаят само имената. Матусал родил някой си Ламех, който бил по брачните работи по-неутолим от своите благородни предци. Почтеният Ламех е откривателят на многоженството: за начало той си взема две жени. От жена си Ада той има двама сина, наречени Иавел и Иувал, а от жена си Цила има син Тувалкаин и дъщеря Ноеми.
Изглежда, че синовете на Иавел са предпочели чистия полски въздух пред града, построен от прадядо им Каин, тъй като те първи на земята са живели в шатри (ст. 20). Що се отнася до синовете на Иувал, на тях, напротив, градът се понравил; именно те се оказали и най-веселите в семейството: обичали музиката. Иувал бил „баща на всички, които свирят на гусли и кавали“ (ст. 21).
Многоженецът Ламех е бил, както изглежда, не с всичкия си. Книгата „Битие“ дава една от неговите речи, която има наистина това добро качество, че е кратка. Обаче нито един коментатор никога не е могъл разумно да я обясни:
„И рече Ламех на жените си: … жени Ламехови! Послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило. Ако за Каин се отмъщава седмократно, то за Ламех — седемдесет пъти по седем“ (Битие, гл. 4, ст. 23–24).
Тази реч подействувала страшно върху двете дами: като били вероятно напълно смаяни, те не поискали дори и най-кратко обяснение за това разпалено самохвалство.
По-нататък „писанието“ минава непосредствено към регистриране на акта на раждането на Сит, третия син на Адам.