Забавна Библия

Никакви съмнения, нали? Именно това злощастно „дърво на живота“ е занимавало повече от всичко стария „елохим“. В никакъв случай Адам и Ева не е трябвало да се връщат при него. Но в края на краищата, що за дива мисъл е било да създаде това дърво? Всъщност със своята способност да познава бъдещето бог, разбира се, съвсем не е можел да изпусне из предвид обстоятелството, че един от нашите далечни прадеди трябва да съгреши и че ще се наложи да осъди на смърт и него, и целия човешки род. При тези обстоятелства „дървото на живота“ не би могло да бъде нищо друго освен пречка за него. Нямаше ли да бъде по-добре за бога съвсем да не го отглежда?

А пък този херувим с горящия меч при едемската врата — що за глупост е това? Нима с една дума, с едно усилие на волята бог не е можел да повали и унищожи „дървото на живота“, загубило отнине всякакъв смисъл? Не се е сетил бог да направи и това!

Търсят се смели доброволци! Кой желае да се запише в експедицията за издирване на рая? Щом като господ бог се е погрижил за охрана на едемската врата, щом като той дори е стигнал дотам, че е взел толкова примитивни отбранителни мерки срещу опитите на човечеството да тръгне по пътя, който води към „дървото на живота“, това значи, че земният рай и чудното дърво още съществуват някъде. Ако, изследвайки областта между Тигър и Ефрат, видим ангел с огнен меч да пази някаква врата, ние ще можем да възкликнем:

— Стигнахме! Ето го рая, създаден от бога.16

Кой е впрочем тоя страж? В древноеврейския текст на книгата „Битие“ е употребена думата „херуб“. Тя значи „бик“ и произлиза от думата „хараб“, която значи „ора“. Древните евреи са подражавали на своите съседи и после завоеватели — вавилонците, в много обичаи, свързани също и с религията. Те например били започнали да правят огромни, подобни на сфинксове бикове, сложни някакви животни, които поставяли в светилищата. Тези образи имали две лица: едното — човешко, другото — на бик, а също тъй и криле, човешки нозе и копита на бик. Християнските богослови изопачили това. От „херуб“ направили „херувим“. А херувимите са розовобузести млади ангелчета, които нямат тела и изобщо нищо нямат освен детска глава и две мънички крилца. Такива ангелчета има много по църковните украси. Твърде е възможно ангелският портиер на земния рай да не отговаря точно на представите на наивните верующи за „херувимите“ и това, напротив, да е „херуб“ в староеврейски смисъл, с глава с две лица, от които едното е лице на бик. Това ще помогне на пътешествениците да го познаят отдалеч. Ако ли пък това е херувим от християнски тип, без тяло и ръце — той значи държи пламтящия меч със зъби, това също ще привлече нашето внимание.