Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Никакви съмнения, нали? Именно това злощастно „дърво на живота“ е занимавало повече от всичко стария „елохим“. В никакъв случай Адам и Ева не е трябвало да се връщат при него. Но в края на краищата, що за дива мисъл е било да създаде това дърво? Всъщност със своята способност да познава бъдещето бог, разбира се, съвсем не е можел да изпусне из предвид обстоятелството, че един от нашите далечни прадеди трябва да съгреши и че ще се наложи да осъди на смърт и него, и целия човешки род. При тези обстоятелства „дървото на живота“ не би могло да бъде нищо друго освен пречка за него. Нямаше ли да бъде по-добре за бога съвсем да не го отглежда?
А пък този херувим с горящия меч при едемската врата — що за глупост е това? Нима с една дума, с едно усилие на волята бог не е можел да повали и унищожи „дървото на живота“, загубило отнине всякакъв смисъл? Не се е сетил бог да направи и това!
Търсят се смели доброволци! Кой желае да се запише в експедицията за издирване на рая? Щом като господ бог се е погрижил за охрана на едемската врата, щом като той дори е стигнал дотам, че е взел толкова примитивни отбранителни мерки срещу опитите на човечеството да тръгне по пътя, който води към „дървото на живота“, това значи, че земният рай и чудното дърво още съществуват някъде. Ако, изследвайки областта между Тигър и Ефрат, видим ангел с огнен меч да пази някаква врата, ние ще можем да възкликнем:
— Стигнахме! Ето го рая, създаден от бога.16
Кой е впрочем тоя страж? В древноеврейския текст на книгата „Битие“ е употребена думата „херуб“. Тя значи „бик“ и произлиза от думата „хараб“, която значи „ора“. Древните евреи са подражавали на своите съседи и после завоеватели — вавилонците, в много обичаи, свързани също и с религията. Те например били започнали да правят огромни, подобни на сфинксове бикове, сложни някакви животни, които поставяли в светилищата. Тези образи имали две лица: едното — човешко, другото — на бик, а също тъй и криле, човешки нозе и копита на бик. Християнските богослови изопачили това. От „херуб“ направили „херувим“. А херувимите са розовобузести млади ангелчета, които нямат тела и изобщо нищо нямат освен детска глава и две мънички крилца. Такива ангелчета има много по църковните украси. Твърде е възможно ангелският портиер на земния рай да не отговаря точно на представите на наивните верующи за „херувимите“ и това, напротив, да е „херуб“ в староеврейски смисъл, с глава с две лица, от които едното е лице на бик. Това ще помогне на пътешествениците да го познаят отдалеч. Ако ли пък това е херувим от християнски тип, без тяло и ръце — той значи държи пламтящия меч със зъби, това също ще привлече нашето внимание.
Ние лично сме склонни повече към пазача с глава, която от едната страна е човешка, а от другата на бик.
И тъй, смелост в диренето на рая! Дори да не ни се удаде да проникнем там, пътешествието ще бъде интересно: може поне да се поразходим около градината и да нанесем рая върху географската карта, която страда досега от този съществен пропуск.
Глава трета
Кратка история на първите люде
Четвъртата глава от книгата „Битие“ започва с кратката и достатъчно ясна забележка за това, че след изгонването им от рая библейските „прародители“ се погрижили най-напред да оставят след себе си потомство.
„Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от господа. Роди още и брата му Авеля“ (Битие, гл. 4, ст. 1–2).
Като тълкували на шир и длъж Библията, нашите богослови намерили и тук за какво да се препират. Въпреки приведения по-горе текст и очевидно като не го намират за достатъчно ясен, някои от тях поддържат възгледа, че любовното общение на първите люде е станало още в Едем. Други поддържат мнението, че Ева е загубила невинността си веднага щом била създадена, като се опират на посочения по-горе откъс от „Битие“, трети твърдят, че преди изгонването им от рая на Адам и през ум не му е минало да познае Ева.
Разногласията не свършвали само с това. Богословите се разделили също и по следния учудващ повод: ако се приеме, че брачното общение на „първите човеци“ е станало, след като те са напуснали Едем, няма никакви основания да се твърди, че то е станало веднага след това. В такъв случай кога? Кога точно? Богословите искат всичко да знаят; тези люде притежават необикновено любопитство, особено по въпроси от този род. Те твърдят, че Адам отложил решителните стъпки по отношение на своята жена за петнадесет и дори за тридесет години. Други твърдят най-сериозно, че по взаимно съгласие и за да изкупят своя грях, Адам и Ева са нарушили половото си въздържание едва след… сто години.
16
Има още един съществен „белег“ за намиране на рая — неговата ограда, защото древноеврейското обозначение на рая („ганеден“) говори именно за „оградено място“.