Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
Наведена под шапката си, госпожицата мълчеше. Мъжът продължаваше да мърмори:
— Каква е тази птица? Откъде се появи?
— От вила Фарадони, откъдето те държа под око. А сега трябва да спрем, за да слезе госпожицата.
Човекът не спря, даде газ.
— Ставаш лош. Не си прав, приятелю. Трябва да си прочел във вестниците, че не съм казал нито дума за теб и затова ме обявяват като шеф на бандата! Мен, безобидният пътник, който мисли как да спаси всички. Хайде, приятелю, дръпни спирачката и намали.
Ограден с парапет от едната страна, пътят се виеше змиеобразно из дефилето, сред високи скали. Беше много тесен, при това разделен на две от трамвайна линия. Раул счете положението за благоприятно. Изправи се внезапно, стовари се върху мъжа отпред и хвана кормилото през раменете му.
Слисан, мъжът повтаряше:
— Боже мой! Той е луд! Гръм и мълнии! Ще ни хвърли в пропастта!… Пусни ме, животно!
Опита се да се освободи, но две ръце го стиснаха като в менгеме. Раул му каза, смеейки се:
— Трябва да избираш, скъпи господине. Пропастта или премазване от трамвая. Вижте го как се плъзга насреща ни. Трябва да се спре, стари приятелю, без това…
Действително тежката машина се показа на петдесетина метра от тях. Бързината, с която се движеха, налагаше внезапно спиране. Ватманът схвана положението и дръпна спирачката, докато Раул спря автомобила до самите релси. Превозните средства застанаха едно срещу друго, като почти се допираха.
Мъжът не преставаше да беснее:
— По дяволите! Какъв е този цирк? Скъпо ще ми платиш!
— Направи си сметката, ако имаш молив и ако нямаш намерение да спиш пред трамвая, да освободим пътя!
Той протегна ръка на момичето, за да слезе, но то я отблъсна, само стъпи на земята и застана да чака на пътя.
Пътниците започнаха да проявяват нетърпение. Кондукторът се развика. Трамваят потегли, щом пътят беше разчистен.
Раул, който помагаше на бандита да избута автомобила, му каза повелително:
— Видя как действам, нали приятелю? Ако си позволиш да задяваш отново госпожицата, ще те предам на правосъдието. Ти си онзи, който устрои покушението в бързия влак и който удуши англичанката.
Човекът се обърна. Беше пребледнял. Устните му, сред набразденото от бръчки космато лице, трепереха. Той промълви:
— Лъжа… аз не съм я пипнал…
— Ти си, имам доказателства… Ако те хванат, ще идеш на гилотината… Бягай и ми остави колата си. Заедно с момичето ще я закарам в Ница. Хайде, да те няма!
Блъсна го с рамото си, скочи в автомобила и взе увитата цигулка. Едно проклятие се изтръгна от устата му:
— Хиляди бесове! Тя е избягала!
Наистина госпожицата със зелените очи я нямаше на пътя. В далечината трамваят се губеше от очи. Използувайки караницата на двамата мъже, тя бе скочила в него.
Гневът на Раул се изля върху мъжа.
— Кой си ти? Познаваш ли тази жена? Как се казва? Мъжът, също разгневен, искаше да вземе цигулката от Раул. Борбата се усложняваше, когато мина друг трамвай. Раул скочи в него, докато бандитът напразно се опитваше да подкара автомобила.
Де Лемези се върна бесен в хотела. За щастие имаше за компенсация ценните книжа на графиня Фарадони. Разтвори вестника. Без дръжка и други принадлежности цигулката тежеше повече от обикновено. Като я разгледа той констатира, че горната дъска на инструмента е била изрязана и после внимателно залепена. Раул я отлепи.
В цигулката нямаше нищо, освен пакет стари вестници, което доказваше, че или графинята бе скрила на друго място богатството си, или пък графът беше намерил скривалището и си живееше богато с приходите, от които е искала да го лиши жена му.
— Пълно поражение — изръмжа Раул. — Госпожицата със зелените очи започва да ме нервира! Отблъсква ми и ръката. Дали ми се сърди, че „обрах“ устните й? Ах ти кокетка!
5.
Без да знае как ще се развият събитията, цяла седмица Раул чете внимателно публикациите във вестниците за тайното убийство в бързия влак. Безполезно беше да се говори подробно за добре известни събития, както и за предположенията, грешките или откритите следи.
Затова Раул де Лемези обобщи и записа най-важните факти, като ги подреди в следния ред:
„1. Третият участник, от който освободих госпожицата със зелените очи, остава неизвестен и никой не предполага съществуването му. В очите на полицията аз, непознатият пътник, съм организатор на покушението. По внушение на Марескал, на който действията ми са направили силно впечатление, аз представлявам всемогъща личност, която е организирала и е ръководила нападението. Сигурен е, че привидно съм се представил за жертва и съм накарал съучастниците ми да ме вържат. Така по-лесно съм ги ръководил. След като всичко е преминало, съм изчезнал в мрака, без да оставя следи.