Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
Последва късо обяснение, което разкри на Вилхелм опасността, на която е бил изложен. Той се олюля на свой ред и когато минаваха край могилката, смъртно бледи и ужасени, и двамата трепереха.
— Да — помисли Раул, изпълнен с презрение, — ако Марескал или слугите му дебнат край стените, още по-добре! Нека хванат и двамата. Нека ги тикнат в затвора!
Речено било през този ден обстоятелствата да не съвпадат с предвижданията на Раул и той да бъде принуден да действа против волята си, без да е размислил. Когато двамата крадци стигнаха на двадесет крачки от вратата, човекът, който Раул бе съзрял на стената, изскочи от храстите край пътеката, събори с юмрук Вилхелм, грабна младото момиче като вързоп под мишницата си, вдигна цигулката и хукна през маслиновото поле.
Раул се затича след него. Лек и силен, нападателят бягаше бързо, без да поглежда назад, като човек сигурен, че ще постигне целта си. Пресече градината и стигна до високо около метър възвишение. Там сне момичето, спусна го на пътя, като го държеше за китките, и сам скочи, като преди това хвърли долу цигулката.
— Отлично — каза си Раул. — Там трябва да го чака автомобил. След като дебна и отвлече госпожицата, той се връща на мястото, където го чака колата.
Като се приближи, видя, че не се лъже. Открит автомобил чакаше на шосето. Две завъртания на манивелата и човекът се качи до момичето и потегли. Пътят беше неравен и отрупан с камъни. Колата пъхтеше и боксуваше. За Раул беше лесно да я настигне. Прескочи гюрука, легна на пода пред задната седалка и се скри под палтото, което висеше закачено. Нападателят, улисан от трудното потегляне, не чу нищо.
Стигнаха главното шосе. Преди да завие, мъжът сложи ръка върху гърлото на момичето и изръмжа:
— Загубена си, ако мръднеш. Ще стисна врата ти като на другата… Знаеш какво значи това.
И прибави подигравателно:
— Нямаш желание да викаш, нали малката?
Селяни вървяха отстрани на пътя. Автомобилът се отправи към планината. Жертвата не помръдна.
Раул разбра, че пред него е третият бандит, който беше стиснал за гърлото „другата“ или мис Бакфийлд.
— Така е — помисли си той. — Не е нужно да се задълбочава човек в размишления и логични изводи. Това е още едно доказателство, че има връзка между аферите на Бакфийлд и тримата бандити. Марескал с право претендираше, че англичанката е била убита по погрешка. Всички тези хора пътуваха към Ница с една и съща цел — ограбването на вила „Б“. Обирът е организиран от Вилхелм, авторът на писмото, подписано с В, който е участник и в двете банди. Той се стреми едновременно към ограбването на вилата, заедно с англичанката, и към разкриването на голямата загадка, за която споменава в послеписа. Ясно, е, че след смъртта на англичанката Вилхелм иска да изпълни направения от него план. Взима със себе си своята приятелка със зелените очи, защото са нужни двама души. Планът щеше да успее, ако третият бандит, който е проследил съучастниците си, не беше отнел плячката и не беше използвал случая да задигне „зелените очи“. С каква цел го направи? Имаше ли любовно съперничество между двамата мъже? Засега да не питам повече.
Няколко километра по-нататък автомобилът зави надясно, слезе по стръмен зигзагообразен път и се отправи към Леван, откъдето можеше да се отиде към Варския пролом или към планините.
— Какво ще правя — каза си Раул, — ако пътуването завърши до някое убежище на бандити? Трябва ли да чакам да се озова сам срещу половин дузина убийци, с които да оспорвам зелените очи?
Неочакван опит на младото момиче да скочи от колата реши въпроса. В момент на отчаяние то поиска да избяга с риск да се пребие. Мъжът го задържа с немилостивата си ръка.
— Без глупости! Ако трябва да умреш, то това ще стане от моята ръка и в определения час. Не си забравила какво ти казах в бързия влак, преди ти и Вилхелм да очистите двамата братя. Затова те съветвам…
Той не довърши. Обръщайки се на един завой към момичето, съгледа мъжки гърди, които го отделяха от нея. Това бяха здрави гърди, които го избутваха в ъгъла. Един глас му каза с присмех:
— Как си стари приятелю?
Човекът остана като зашеметен. Отскачането на автомобила щеше замалко да хвърли всичките в един трап. Той измънка:
— По дяволите! Какъв е пък този? Откъде изникна?
— Как! — каза Раул. — Не ме ли познаваш? Щом говориш за бързия влак. Трябва да си спомниш за човека, когото най-напред удари с палката. Бедния човек, комуто задигна двадесет и три банкноти. Госпожицата ме позна. Нали госпожице? Вие познавате господина, който ви отнесе на ръцете си онази нощ и от когото немного любезно избягахте.