Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
— Има нещо ново — мислеше Раул.
— Днес е станало важно събитие, което неочаквано я тласна към гарата. Тревогата от него понякога разваля играта й на сцената. Най-вероятно е тя да е свързана с Вилхелм, който изчезна внезапно.
Когато след спускането на завесата излезе да се поклони, младото момиче бе посрещнато с овациите на публиката. Тълпа от почитатели се струпа около входа за артистите.
Пред вратата чакаше покрита кола с впряг от два коня. Влакът, който пристигаше сутринта в Перифит — Несталас, най-близката станция до Люз, заминаваше малко след полунощ. Нямаше съмнение, че тя е изпратила предварително багажа си на гарата и ще се отправи веднага натам. Раул също беше наредил да занесат куфара му.
След малко тя се качи в колата, която потегли бавно. Вилхелм не се появи, което доказваше, че не знае за заминаването.
Внезапна мисъл разтърси Раул. Той се затича зад колата, настигна я и скочи отзад.
В този момент стана това, което беше предвидил. Внезапно кочияшът сви вдясно, шибна силно конете и препусна по пустите и тъмни алеи. Те водеха към Гран Рон и Ботаническата градина. При този бърз ход момичето не можеше да скочи и да иска.
Препускането не продължи дълго. Кочияшът спря близо до Гран Рон, слезе от седалката и влезе при пасажерката си. Отвътре се чу вик, но Раул не се намеси. Беше сигурен, че нападателят е Вилхелм и искаше да разбере защо се карат. Нещата, ако вземеха опасен обрат, той беше готов за действие.
— Говори! — викаше съучастникът. — Мислиш, че ще избягаш и ще ме пратиш за зелен хайвер?… Вярно е, исках да те измамя, но вече си се досетила и затова няма да те пусна… Говори… Иначе…
Раул се разтревожи. Спомни си стоновете на мис Бакфийлд. Едно по-силно натискане с палец и жертвата ще бъде мъртва. Той отвори вратата, хвана Вилхелм за краката и рязко го смъкна на земята. Той се опита да се съпротивлява, но с отсечен удар Раул счупи ръката му над китката.
— Ще имаш шест седмици почивка — каза той, — но ако отново се опиташ да досаждаш на госпожицата, ще ти счупя гръбнака.
Раул се върна назад, но младата жена вече се отдалечаваше в тъмнината.
— Тичай, мила моя — каза на себе си той. — Няма да ми избягаш, аз знам къде отиваш. До гуша ми дойде да играя ролята на вярно куче, без да получа в замяна дори парченце захар. Моята цел си ти, със прекрасните си зелени очи и хладните си устни. Когато Люпен тръгне по някой път, върви винаги докрай и постига целта си.
Той остави Вилхелм и колата и забърза за гарата, където успя в последния момент да се качи на влака. Внимаваше момичето да не го забележи. Деляха ги две препълнени с пътници купета.
Влакът се отклони при Лаурд и след един час пристигна в Пиерфит — Несталс.
Младата госпожица беше посрещната с възторг от голяма група момичета. Те бяха облечени в кафяви рокли и пелерини, обшити с широки сини ленти. Хвърлиха се да я прегръщат, водени от калугерка с широк бял капишон на главата.
— Аврелия! Аврелия! Ето те! — викаха всички в един глас.
Госпожицата със зелените очи преминаваше от прегръдка в прегръдка и стигна до калугерката. Тя я прегърна нежно и й каза с радост:
— Малката ми Аврелия! Колко съм щастлива да те видя! Ще останете ли един месец между нас?
Пътнически кабриолет, който превозваше пристигналите между Пиерфит и Люз, чакаше пред станцията. Всички се качиха в него и той потегли.
Раул, който през цялото време стоеше настрана, нае файтон.
6.
Когато трите мулета на кабриолета започнаха да се изкачват по склоновете, Раул си каза: „Госпожице, отсега нататък вие сте моя пленница. Съучастница на престъпник и шантажист, вие сте убийца и оперетна актриса, а се представяте за възпитаничка на манастир. Която и да сте, повече няма да ми се изплъзнете. Доверието е както затвор, от който не може да се избяга. В дъното на душата си ние вярвате в човека, който ви спасява няколко пъти. Засега за мен няма да бъдете нито оперетна певица, нито опасна авантюристка. Няма да се обръщам към вас с Леонида Бали, а ще ви казвам Аврелия. Обичам това име, защото е старинно и почтено. Зная, госпожице, че имате една тайна, която съучастниците ви искат да измъкнат от вас. Един ден тази тайна ще ми принадлежи.“
Монологът успокои Раул и той заспа в клатушкащия се файтон.
Малкият град Люз и съседният му Сен Совьор притежават горещи минерални бани. През този сезон в тях имаше малко туристи. Раул се настани в почти празен хотел, като се представи за природолюбител. Още същия следобед той проучи околностите.