Шутът на кралицата

Помислих си как бях обещана като васал, измолена за шут и назначена за шпионин.

— Просто искам да бъда свободна — казах. — Не искам да бъда никаква на никого.

— В облеклото на шут?

Видях баща ми да гледа към нас. Сигурно долавяше, че съвсем не става дума за ухажване. Видях го как прави малко предпазливо движение, сякаш се канеше да ни прекъсне, но после се отказа.

— Да им кажа ли, че не можем да стигнем до съгласие, и да те помоля да ме освободиш от годежа ни? — попита сковано Даниел.

В пристъп на своенравие се готвех да се съглася, но неподвижността му, мълчанието му, търпеливото очакване на отговора ми, ме накараха да се вгледам по-внимателно в този млад мъж, този Даниел Карпентър. Светлината се оттегляше от небето и в полумрака виждах мъжа, в какъвто щеше да се превърне. Щеше да бъде красив, щеше да има смугло изразително лице, бърз наблюдателен поглед, чувствителна уста, силен прав нос като моя, гъста черна коса като моята. И щеше да бъде благоразумен мъж, беше благоразумен младеж, беше ме видял, беше ме разбрал и бе възразил срещу самата ми същност, и въпреки това още стоеше и чакаше. Щеше да ми даде възможност. Щеше да бъде великодушен съпруг. Щеше да се постарае да бъде мил.

— Остави ме сега — казах немощно. — Не мога да кажа сега. Вече казах твърде много. Съжалявам, че говорих така дръзко. Съжалявам, ако съм те разгневила.

Но гневът го беше напуснал толкова бързо, колкото и се бе появил, а това беше още нещо, което харесвах у него.

— Да дойда ли отново?

— Добре.

— Все още ли сме сгодени?

Свих рамене. Твърде много неща зависеха от отговора ми.

— Не съм развалила годежа ни — казах, намирайки най-лесния изход. — Все още не е разтрогнат.

Той кимна:

— Ще трябва да знам — предупреди ме той. — Ако няма да се женя за теб, тогава мога да се оженя за друга. Желанието ми е да се оженя преди да изтекат две години, за теб или за друго момиче.

— Сред толкова много ли можеш да избираш? — подразних го, знаейки, че не може.

— В Лондон има много момичета — отвърна той. — Лесно мога да се оженя и за момиче извън нашия род.

— Представям си как ще допуснат това! — възкликнах. — Ще трябва да се ожениш за еврейка, няма начин да избягаш от това. Ще ти изпратят някоя дебела парижанка или момиче от Турция с кожа с цвят на кал.

— Бих се опитал да бъда добър съпруг дори на дебела парижанка или на младо момиче от Турция — каза той спокойно. — И е по-важно да обичаш и цениш съпругата, която Бог ти дава, отколкото да тичаш подир някое глупаво момиче, което не знае какво иска.

— За мен ли говориш? — попитах остро.

Очаквах по лицето му да избие руменина, но този път той не се изчерви. Срещна открито погледа ми и аз бях тази, която първа извърна очи.

— Мисля, че си глупаво момиче, ако се отвръщаш от любовта и закрилата на мъж, който ще ти бъде добър съпруг, заради измамния живот в двора.

Баща ми се приближи до Даниел, преди да успея да отговоря, и сложи ръка на рамото му: