Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Даниел помоли да те види насаме — каза баща ми неловко, и се отдръпна леко назад, където не можеше да ни чува.
— Научих, че си била измолена за шут — каза Даниел. Погледнах го и видях как лицето му бавно почервенява, докато дори ушите му пламнаха. Той имаше лице на млад мъж, с кожа, мека и гладка като на момиче, наболи като пух мустаци, в същия цвят като копринено гладките му тъмни вежди над дълбоко разположените очи. На пръв поглед приличаше повече на португалец, отколкото на евреин, но очите с тежки клепачи биха го издали на всеки, който се загледа.
Плъзнах поглед надолу от лицето му и запечатах в съзнанието си слабо тяло с широки рамене, тесен кръст, дълги крака: красив млад мъж.
— Да — казах кратко. — Имам работа в двора.
— Когато станеш на шестнайсет, ще трябва да напуснеш двора и да се върнеш у дома — каза той.
Повдигнах вежди към този млад непознат.
— Кой заповядва това?
— Аз.
За миг се възцари ледено мълчание.
— Не смятам, че имаш някаква власт над мен.
— Когато стана твой съпруг…
— Тогава да.
— Аз съм твой годеник. Ти си ми обещана. Имам известни права.
Погледнах го намръщено.
— Приемам нареждания от краля, приемам нареждания от херцога на Нортъмбърланд, приемам нареждания от неговия син, лорд Робърт Дъдли; подчинявам се на баща си: със същия успех можеш да се включиш и ти. Изглежда, всеки мъж в Лондон си мисли, че може да ми заповядва.
Той преглътна леко, за да възпре неволния си смях, и изведнъж лицето му просветна, като на момче. Стисна леко рамото ми, сякаш бях негов другар сред група младежи. Открих, че отвръщам на усмивката му.
— О, горката девойка — каза той. — Горката обещана девойка.
Поклатих глава:
— Всъщност глупачка.
— Не искаш ли да се махнеш от всички тези властни мъже?
Свих рамене:
— За мен е по-добре да живея тук, отколкото да бъда бреме за баща си.
— Можеш да дойдеш у дома с мен.
— Тогава ще бъда бреме за теб.
— След като приключа чиракуването си и стана лекар, ще направя дом за нас.
— А кога ще бъде това? — запитах го с рязката жестокост на младо момиче. Отново проследих бавното мъчително надигане на руменината по лицето му.
— Преди да са изтекли две години — каза той сковано. — Вече ще бъда в състояние да издържам съпруга по времето, когато ти ще си готова за женитба.
— Ела да ме вземеш тогава — казах неприветливо. — Ела със заповедите си тогава, ако все още съм тук.
— Междувременно оставаме сгодени — настоя той.
Опитах се да разчета изражението му.
— Така, както и досега. Изглежда, че стариците са го уредили така, че ако не ние, поне те да са доволни. Нещо повече ли искаше?
— Искам да бъда наясно с положението си — каза той упорито. — Чаках теб и баща ти да пристигнете от Париж, а после от Амстердам. В продължение на месеци никой от нас не знаеше дали сте живи или мъртви. Когато най-сетне дойдохте в Англия, мислех, че ще се радваш… ще се радваш… да имаш дом. А после научавам, че ти и баща ти ще си устроите дом заедно, че няма да дойдеш да живееш при майка ми и мен, и че не си се отказала от момчешките си дрехи. После научавам, че работиш като негов син. След това чувам, че си напуснала сигурността на бащината си къща. А сега те намирам в двора.