16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
Люси погълна информацията, проявявайки учтив интерес. Старецът се облегна на стената и се приготви да продължи сагата. Явно предпочиташе да разговаря, вместо да работи.
— Почина преди войната, старият господин. Имаше ужасен нрав. Не можеше да му се даде никакъв съвет, не би го допуснал.
— И след като почина, синът му дойде да живее тук?
— Да, той и семейството му. Децата още бяха малки.
— Да, естествено. Разбирам, имате предвид войната от 1914 година.
— О, не. Почина през двайсет и осма година, това имам предвид.
Люси предположи, че смята 1928 година за период „преди войната“, макар че тя самата не би го описала по този начин.
— Е, предполагам, че искате да продължите работата си. Не трябва да ми позволявате да ви задържам — каза тя.
— А — отвърна старият Хилман без ентусиазъм, — в тази част на деня не може да се свърши много работа. Светлината е прекалено слаба.
Люси се върна отново в къщата, като по пътя се спря да разследва гъсталака от брези и азалии, в който се надяваше да открие нещо. Ема Кракънторп стоеше права във вестибюла и четеше писмо. Следобедната поща току-що беше донесена.
— Племенникът ми пристига утре с един приятел от училище. Стаята на Алегзандър е над верандата. Съседната ще бъде за Джеймс Стодарт-Уест. Ще ползват банята отсреща.
— Добре, госпожице Кракънторп. Ще се погрижа стаите да бъдат готови.
— Ще пристигнат точно преди обеда — тя се поколеба, преди да продължи. — Предполагам, че ще са гладни.
— Сигурна съм — отвърна Люси. — Какво мислите за говеждо печено? И може би сиропиран пай.
— Алегзандър много обича този пай.
Момчетата пристигнаха на следващата сутрин. И двамата бяха с добре сресани коси, предизвикващи подозрение ангелски лица и отлични маниери. Алегзандър Истли бе русокос и със сини очи. Стодарт-Уест беше мургав, с очила.
Докато обядваха, разговаряха сериозно на спортни теми, като от време на време се спираха на последните издания в областта на научната фантастика. По маниер приличаха на възрастни професори, обсъждащи инструментите на старокаменната епоха. В сравнение с тях Люси се почувства съвсем млада.
Говеждото филе изчезна за нула време, а всяка трохичка от пая бе изконсумирана.
Мистър Кракънторп промърмори:
— Вие двамата ще ми изядете ушите.
Алегзандър го погледна укорително със сините си очи.
— Ще ядем хляб и сирене, ако не можеш да си позволиш месо, дядо.
— Да си позволя? Мога да си го позволя. Просто не обичам разточителството.
— Нищо не сме разхитили, сър — заяви Стодарт-Уест, поглеждайки надолу към чинията си, която беше явно свидетелство за изявлението му.
— Вие, момчета, ядете два пъти повече от мен.
— Ние растем — поясни Алегзандър. — Необходимо ни е голямо количество белтъчини.
Старият човек изсумтя.
Когато двете момчета ставаха от масата, Люси чу как Алегзандър каза извинително на приятеля си:
— Не трябва да обръщаш внимание на дядо ми. Той е на диета или нещо такова и това го прави доста особен. И е ужасно стиснат. Сигурно е някакъв комплекс.
Стодарт-Уест заяви с разбиране:
— Имах една леля, която постоянно си мислеше, че ще фалира. А в действителност имаше много пари. Патологично състояние, каза лекарят. Носиш ли футболна топка, Алекс?
След като прибра масата и изми съдовете, Люси излезе. Отдалече чуваше как момчетата викат по поляната. Самата тя се отправи в противоположна посока, по предната алея, и оттам тръгна към насадените нагъсто рододендронови храсти. Започна да търси внимателно, като разтваряше листата и надничаше между тях. Минаваше последователно от храст към храст, като разравяше със стика за голф, когато любезният глас на Алегзандър Истли я сепна.
— Търсите ли нещо, госпожица Айлсбароу?
— Една топка за голф — отвърна веднага Люси. — Всъщност няколко. Следобед тренирам голф и съм загубила много топки. Мислех си, че днес наистина ще намеря някои от тях.
— Ние ще ви помогнем — каза Алегзандър учтиво.
— Много мило от ваша страна. Мислех, че играете футбол.
— Човек не може дълго да играе футбол — обясни Стодарт-Уест. — Става му много горещо. Вие често ли играете голф?
— Доста ми харесва, но нямам много време.
— Така и предполагах. Заета сте с готвенето тук, нали?
— Да.
— Вие ли приготвихте днешния обед?