Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Юпитер! Марк Крас, как дойде това при теб?
Крас тежко се отпусна на един стол. Метел Сципион и Марцел се бяха излегнали заедно на близката кушетка. Когато робът предложи вино, Крас му даде знак, че не желае.
— Вечеряхме до късно в дома ми — обясни той накратко. — Страхувам се, че малко се понапих. Марк Марцел и Квинт Сципион намислили план как да уголемят семейното имущество, но не искали да нарушават сенаторските традиции. Затова бяха дошли да искат съвет.
— Така е — съгласи се с нежелание Марцел; нямаше пълно доверие на Цицерон, а не беше добре другите да знаят, че върти търговия.
Но в този момент последното нещо, което би заинтересувало Цицерон, бе дали някой сенатор не се е заел с трупане на незаконна печалба.
— Добре, добре! — подкани той нетърпеливо Крас. — Давай нататък!
— Преди около час някой потропа на вратата, но когато икономът ми отишъл да отвори, нямало никого. В първия момент не забелязал писмата и едва когато купчината се изръсила на земята, чул някакво шумолене и ги видял. Онова, което отворих, беше написано лично за мен, както сам забеляза. Но всъщност го отворих по-скоро от любопитство, отколкото от тревога — кой ще тръгне да разнася писмата си по толкова необичаен начин и в такъв необичаен час? — Крас изглеждаше доста мрачен. — Когато го прочетох и го показах на Марк и Квинт, решихме, че ще е най-добре да донесем всичко на теб. Ти си този, който единствен биеше тревога.
Цицерон взе петте неразпечатани свитъка и се облегна на масичката от лимоново дърво. Беше платил половин милион сестерции за нея. Вдигна всяко от писмата на светлината на лампите, за да провери евтините восъчни печати.
— Груб печат и обикновен червен восък — въздъхна Цицерон. — Можеш да го купиш от всеки дюкян. — Пъхна пръсти под ръба на хартията на последния свитък, дръпна рязко и строши червеното кръгче. Крас и другите двама не сваляха очи от ръцете му. — Ще го прочета на глас — рече Цицерон и разгъна писмото. — Това не е подписано, но виждам, че е адресирано до Гай Манлий.
Ще започнете бунта пет дни преди ноемврийските календи, като сформирате армия и нападнете Фезула. Градът масово ще се присъедини към вас, имаме уверенията на жителите. Ние вярваме в теб. Каквото и да правиш, гледай най-напред да завземеш арсенала. Призори на същия ден четиримата ти другари ще нанесат своя удар: Публий Фурий ще нападне Волатера, Минуций — Ареций, Публиций — Сатурния, Фулвий — Клузий. До залез-слънце очакваме всички тези градове да са във ваши ръце, а армията ни ще нарасне с още хора. Да не говорим за въоръжението, което ще заварим в арсеналите.
На четвъртия ден преди календите онези от нас, които сме в Рим, на свой ред ще ударим. Не е необходима войска. По-добре ще е да действаме тайно. Ще убием двамата консули и осемте претори. Каква ще е съдбата на новоизбраните магистрати, зависи единствено от тяхното благоразумие, но някои видни фигури в деловите среди ще трябва да умрат: Марк Крас, Сервилий Цепион Брут, Тит Атик. С тяхното имущество ще покрием разходите по въстанието и дори ще ни останат средства за бъдещето.
Бихме предпочели да изчакаме повече, да съберем повече сили, но не можем да си позволим да отлагаме. Помпей Велики скоро ще се върне и ние не ще можем да го спрем. И неговият ред ще дойде, но всяко нещо с времето си. Нека боговете бъдат с теб.
Цицерон остави писмото и изгледа с ужас Крас.
— Юпитер, Марк Крас! — извика той и ръцете му затрепериха. — Това е само след девет дни!
Двамата им по-млади събеседници изглеждаха бледи като мъртъвци, погледите им неспокойно се местеха между Крас и Цицерон.
— Отвори и другите — подкани го Крас.
Но останалите писма се оказаха същите като първите, написани за всеки от четиримата, споменати в посланието до Манлий.
— Хитрец — поклати глава Цицерон. — Нищо не е в първо лице единствено число, нищо не подсказва, че е Катилина. Не се и споменава кой в Рим е замесен. Разполагам единствено с имената на няколко военни в Етрурия, а след като вече врагът е решен на бунт, това няма да ни е от никаква полза. Много хитро!
Метел Сципион прокара език по устните си и с мъка възвърна гласа си.
— Кой ли е написал това писмо до Марк Крас, Цицероне?
— Мисля, че е Квинт Курий.
— Курий? Онзи същият, който навремето беше изхвърлен от Сената?
— Същият.
— Тогава не можем ли да го убедим да свидетелства? — предложи Марцел.