Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— При моето раждане хороскопът ми споменал за някаква тайнствена болест в гърдите ми, така поне разправя майка ми — обясни Цезар. — Но никога не ми е показвала самия хороскоп.
— А пък моят хороскоп твърдял, че никога няма да натрупам пари — обади се Крас.
— Гадаенето служи само да радва жените — заяви Филип.
— Кой ще дойде с мен да запише рождената дата при Юнона Лицина? — попита греещият от възторг Октавий.
— Кой друг, ако не вуйчо Цезар, върховният понтифекс? — Той го прегърна през раменете. — А след това искам да ми покажеш племенника.
Осемнайсет дни от октомври вече бяха отминали, но нямаше сериозна информация нито от Етрурия, нито от Апулия. Фулвия Нобилиор също не се обаждаше. От време на време пристигаха писма от агентите, които Цицерон и Атик бяха пратили без особени надежди, че ще успеят да съберат сигурни доказателства. Но всяко писмо потвърждаваше, че нещо ставало. Големият проблем бил, че никъде не се забелязвало действащо ядро, някакъв център на активност. Във всяко село около кръчмата на някой бивш сулански ветеран или в имението на някой бивш сулански центурион се събирали хора и обсъждали нещо. Но в мига, в който в селото се покажело непознато лице, разговорите замирали. Вътре в крепостните стени на Фезула, Ареций, Волатера, Езерния, Ларин и всички останали градчета в Етрурия и Апулия на пръв поглед нищо не се случвало, като се изключат ужасната мизерия на някои и бързото обедняване на други. Навсякъде се разпродавали къщи и земи с надеждата парите да стигнат за покриване на натрупаните дългове, но самите собственици — длъжници бяха изчезнали вдън земя.
Цицерон беше уморен. Знаеше, че се готви нещо изключително сериозно, но не можеше да го докаже и започваше да се опасява, че до самото избухване на бунта няма да успее. Теренция също се беше отчаяла — състояние, което по неясни причини силно разведряваше обстановката вкъщи; макар да не изпитваше кой знае какви плътски желания, Цицерон напоследък придоби навика да си ляга рано и да търси утеха в тялото на съпругата си, което колкото и грозно да беше, пак го привличаше със своите тайни.
И двамата бяха унесени в дълбок сън, когато малко след полунощ на вратата на спалнята се появи Тирон. Беше осемнайсетият ден от октомври.
— Господарю, господарю! — прошепна любимият роб от прага. Пленителното му нежно лице се огряваше от лампата в ръцете му и някак напомняше на някое подземно изчадие. — Господарю, имаш гости!
— Кое време е? — едва успя да попита Цицерон. До него Теренция също се размърда и отвори очи.
— Много късно, господарю.
— Гости, казваш?
— Да, господарю.
Теренция се мъчеше да се надигне в леглото, но не бързаше да се облече; каквото и да се случваше по това време, не беше женска работа! Но пък и не можеше да заспи. Трябва да чака Цицерон да се върне и да разправи какво се е случило.
— Кой е дошъл, Тироне? — попита Цицерон, докато навличаше туниката си.
— Марк Лициний Крас и двама други благородници, господарю.
— Богове!
Нямаше време да се мие или да си слага чорапи. Цицерон хукна към атрия на къщата, която изведнъж му изглеждаше твърде тясна за един римски консул.
Да, без съмнение: това беше самият Крас, при това придружен от Марк Клавдий Марцел и Метел Сципион! Икономът палеше лампите, Тирон беше донесъл хартия, писци и восъчни таблици, а шумът от другия край на къщата подсказваше, че скоро ще донесат вино и закуски.
— Какво е станало? — попита Цицерон.
— Ти беше прав, приятелю — рече му Крас и протегна двете си ръце. В дясната стоеше разгънат лист хартия, в лявата — няколко писма, все още неразпечатани. Крас подаде отвореното писмо на домакина. — Прочети сам и ще разбереш какво е станало.
Писмото беше кратко, но написано от грамотен човек, който се обръщаше лично към Крас:
Аз съм патриот, който по нещастие се оказа замесен в метеж. Това, че пращам тези писма на теб, а не на Марк Цицерон, се дължи на твоя авторитет пред обществото. Никой не повярва на Марк Цицерон, но се надявам всички да повярват на теб. Писмата са копия, не можех да открадна оригиналите. Нито смея да ти подскажа каквито и да е имена. Това, което мога да ти кажа със сигурност, е, че пожарът на бунта всеки момент ще пламне из римските улици. Напусни Рим, Марк Красе, и вземи със себе си всички онези, на чийто живот държиш.
Никой в града не можеше да се съревновава с Цезар по бързо четене, но Цицерон също се справяше добре. Във всеки случай разчете текста доста по-бързо от Крас.