Гори, вещице, гори!
- Автор: Меррит Абрахам Грэйс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Гори, вещице, гори!». Краткое содержание книги:
Не, въпреки тестовете, които проведох, не бях сигурен, че Рикори действително е мъртъв. Но не им го казах. Жив или мъртъв — това беше един зловещ факт, който Маккан бе длъжен да обясни. Обърнах се към двамата, които не ме изпускаха от очи.
— Казваш, че сте били само тримата в колата?
Те отново се спогледаха.
— И куклата — отговори Маккан полупредизвикателно. Махнах нетърпеливо с ръка, за да покажа, че това не е отговор.
— Повтарям — само тримата ли бяхте в колата?
— Трима… човека, да.
— Тогава — казах мрачно аз, — ще трябва да дадеше обяснения. Рикори е бил намушкан. Налага се да се обадя в полицията.
Маккан стана и отиде при тялото. Взе лупата и се взря през нея в миниатюрната дупчица. После погледна шофьора и изтърси:
— Пол, нали ти казах, че куклата го е направила!
Пета глава
Случаят в колата на Рикори
— Маккан, наистина ли предполагате, че аз ще повярвам на това? — попитах скептично.
Той не отговори, а си сви цигара и този път не я изхвърли. Шофьорът се насочи към тялото на Рикори, падна на колене и започна да брътви някаква смесица от молитви и горещи молби. За мое учудване Маккан пак стана такъв, какъвто си беше винаги. Като че ли установяването на причината за смъртта на Рикори беше възвърнало старата му самоувереност. Запали цигарата и каза едва ли не весело:
— Нали това искам — да ви накарам да повярвате.
Запътих се към телефона. Маккан ме превари със скок и застана пред апарата.
— Една минутка, докторе. Ако аз съм такава гад, която може да забие нож в сърцето на човека, който я е наел, не ви ли се струва, че рискувате? Какво ни пречи на нас двамата с Пол да ви очистим и да избягаме?
Откровено казано, това не ми беше минавало през ума. Едва сега разбрах в какво опасно положение бях попаднал. Обърнах се към шофьора. Той се беше изправил и гледаше настойчиво Маккан.
— Виждам, че ви стана ясно — усмихна се тъжно Маккан и пристъпи към италианеца. — Дай си пушкалата, Пол.
Шофьорът безмълвно пъхна ръце в джобовете си, извади два автоматични пистолета и му ги подаде. Маккан ги остави на масата. Бръкна под лявата си мишница, извади пистолет и го постави при другите, после извади от джоба си още един и го прибави към купчината.
— Седнете, докторе — каза той и посочи стола ми до масата. — Това е цялата ни артилерия. Дръжте пистолетите при вас. Ако се опитаме да извършим нещо нередно, стреляйте. Но единственото, за което ви моля, е да не се обаждате на полицията, докато не ме изслушате.
Седнах, придърпах пистолетите към мен и ги проверих. Бяха заредени.
— Докторе — каза Маккан, — има три варианта, над които искам да помислите. Първо, ако имах нещо общо с убийството на шефа, щях ли да ви дам възможност като сегашната? Второ, аз седях от дясната му страна. Той беше облечен с дебело палто. Как мога да се пресегна и да завтъкна такава тънка игла, тъй че тя да проникне през всички препятствия — отначало през дебелото палто, после през куклата и накрая през останалите дрехи, без той изобщо да ми окаже съпротива? Дявол да го вземе, Рикори беше силен мъж. Пол щеше да види как се борим…
— Какво значение има това — прекъснах го аз, — ако Пол е твой съучастник?
— Правилно — съгласи се той, — точно така. Пол е толкова вътре, колкото и аз. Нали, Пол? — Изгледа изпитателно шофьора и онзи му кимна в знак на съгласие. — Добре, ще се спрем и на тази възможност. Изслушайте и третата версия. Ако аз съм убил шефа и Пол ми е съучастник, щяхме ли да го докараме при единствения човек, които може да разбере как е бил убит? И след като сте установили причината за смъртта, да си измисля толкова тъпо алиби? Боже Господи, докторе, аз не съм чак такъв идиот! — На лицето му се изписа възмутена гримаса. — Че защо ми е да го убивам? Та аз бих преминал и през ада, само и само за да го спася, и той го знаеше. Същото важи и за Пол.
Почувствах правдивостта на доводите му. Дълбоко в мен се загнезди твърдото убеждение, че Маккан казва истината — или поне истината, както той я вижда. Той не беше намушкал Рикори. И все пак да се приписва това действие на куклата беше вече прекалено. А нали в колата са били само тримата? Маккан прочете мислите ми с проникновена точност.