Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Сър — каза тя с тих глас. Майстор Уил не ѝ отговори, затова тя го подръпна несмело за ръкава.
— Какво? — Старецът я погледна.
— Казвам се Таг, сър. Магистър Иманиел ме праща да карам неговата каруца.
Очите на майстор Уил за миг се разшириха и той хвърли поглед наоколо да провери дали някой не ги слуша. Ситрин се ощипа мислено. Не каруцата на магистър Иманиел. Банката нямаше каруца в кервана. Тя щеше да кара каруца с вълнени платове. Първата ѝ грешка. Майстор Уил се изкашля и я хвана за рамото.
— Закъсня, момче. Помислих, че няма да дойдеш.
— Съжалявам, сър.
— За бога, дете, по-добре не говори.
Поведе я бързо през навалицата към една тясна висока каруца. Вехтите дъски изглеждаха яки, а на извити железни пръчки беше опънат насмолен брезент, който да пази от дъжда топовете сив плат. Осите бяха железни и дебели, колелетата — обковани със стомана. Твърде яка каруца за някакви си топове плат. Двете мулета във впряга едва ли можеха да теглят нещо толкова тежко, помисли си с ужас Ситрин. Цялата схема беше повече от прозрачна. Стражите на принца щяха да се досетят за измамата дори без нейното позорно пелтечене и смехотворна маскировка. Стомахът ѝ се надигна. Добре, че не беше яла нищо тази сутрин — фалшивите ѝ мустаци едва ли щяха да издържат на повръщането. Майстор Уил се наведе към нея и прошепна в ухото ѝ:
— Най-отгоре има два реда плат. Отдолу са подредени запечатани кутии и сандъчета. Ако брезентът пропусне и товарът се намокри, няма страшно.
— Книгите… — промълви тя.
— Книгите са опаковани в толкова овчи кожи и восък, че можеш да вкараш каруцата в морето. За тях нямай грижа. Не мисли какво има отзад. И в никакъв случай недей да ровиш в товара.
Ситрин се подразни. Той за глупачка ли я имаше, или какво?
— Можеш да спиш отгоре, върху платовете — продължи майстор Уил. — Никой няма да се усъмни. Слушай какво ти казва водачът на кервана, грижи се за мулетата и недей да си общуваш много-много с другите.
— Да, сър — каза тя.
— Добре тогава. — Старецът я потупа по рамото. Усмивката му беше насилена и напрегната. — Желая ти късмет.
Обърна ѝ гръб и тръгна към магазията си. Ситрин с мъка потисна желанието си да извика след него. Указанията му бяха толкова оскъдни… Сигурно имаше още нещо, някаква задача за нея, подготовка някаква и съвет, който да ѝ даде. Преглътна, сгърби рамене и обиколи каруцата. Мулетата я погледнаха тъпо. Поне те не бяха уплашени.
— Аз съм Таг — представи им се тя, после прошепна в дългите им меки уши: — Е, всъщност съм Ситрин. — Жалко, че не им знаеше имената.
Видя войниците чак когато се покатери на капрата. Мъже и жени с доспехи от дебела кожа и с мечове на кръста. Всичките бяха първокръвни с изключение на един тралгун с халки на ушите и гигантски лък на рамо. Капитанът на охраната, тралгунът и един възрастен мъж с дълга роба и прибрана назад коса разговаряха енергично с тимзинския водач на кервана. Ситрин стисна юздите, кокалчетата на ръцете ѝ побеляха от напрежение. Капитанът кимна към нея, а водачът на кервана вдигна рамене. Ситрин гледаше с ужас как тримата войници тръгват към нейната каруца. Трябваше да бяга. Щяха да я убият.
— Момче! — каза капитанът, впил в нея светлите си очи. Беше суров мъж, по-млад от магистър Иманиел и по-стар от Безел. Пясъчнорусата му коса беше твърде къса според антийската мода и твърде дълга според модата на Свободните градове. Наведе се напред и вдигна вежди. — Момче? Чуваш ли ме?
Ситрин кимна.
— Не си малоумен, нали? В договора ми не пише, че ще охранявам момчета, които не могат да спазват елементарни указания.
— Да. Не — изграчи Ситрин. Изкашля се, като внимаваше да удебелява гласа си по момчешки. — Да, сър.
— Добре — каза капитанът. — Ти ли ще караш тази каруца?
Ситрин кимна.
— Ясно. Идваш последен, затова изпусна инструкциите. Ще карам накратко. Аз съм капитан Уестер. Това е Ярдем. Той ми е заместникът. А това е нашият хитрец, майстор Кит. Ние ще охраняваме кервана и ще съм ти задължен, ако правиш каквото ти кажем и без бавене. Ние имаме грижата керванът да стигне без проблеми до Карс.